Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Въпросното създание бе голямо колкото необичайно едър плъх и бе известно сред жителите на Аркхам под името Кафявия Дженкин. Щом узна, че през 1692 година не по-малко от единайсет души бяха дали показания пред съда, че са го зърнали със собствените си очи, Гилман се усмихна снизходително и си каза, че несъмнено ставаше въпрос за безпрецедентен случай на масова халюцинация. Обаче историята пазеше и по-сетнешни, съвършено независими свидетелства, които поразяваха с феноменалните, натрапващи се от само себе си сходства. Очевидците разказваха, че необикновеното същество имало изключително остри зъби, било покрито с дълга гъста козина и издълженото му туловище навявало прилика с плъх. Най-странни обаче били муцуната му, която удивително напомняла болезнено смръщено човешко лице, и предните му крайници, които изглеждали като миниатюрни копия на човешки ръце. Разказваха още, че тази противна твар изпълнявала ролята на вестител, разнасящ съобщения между старата Кезия и самия Дявол, и се хранела с кръвта на магьосницата, подобно на вампир. Гласът на нечестивото създание можел да се сравни с неописуемо писклив и отвратителен кикот и то с лекота говорело на всички човешки езици. Нито едно от страховитите изчадия, явяващи се в трескавите сънища на Гилман, не бе изпълвало душата му с такова отвращение и омерзение, както този скверен хибрид, преселил се във възпаленото съзнание на студента от пожълтелите страници на древните хроники.

Най-често младежът сънуваше, че пропада в някаква исполинска бездна, озарена от странно сумрачно сияние, излъчвано от невидим източник, в която ехтяха зловещо изкривени звуци. Бе невъзможно да си създаде ясна представа за материалните и гравитационните свойства на заобикалящия го хаос, нито пък за въздействието му върху съществото му. Гилман усещаше, че се движи — отчасти по своя воля, отчасти подчинявайки се на неясен външен импулс — ала изобщо не можеше да определи характера на преместването си, защото нито вървеше, нито се катереше, нито летеше, нито плуваше, нито пълзеше… Фрапиращото изкривяване на перспективата го лишаваше от възможността да види собственото си тяло или крайници; в същото време имаше призрачното усещане, че целият му организъм претърпява изумително преобразяване, сякаш бе трансформиран в някаква скосена проекция, без да губи чудатите гротескни сходства с онзи Уолтър Гилман, в чийто облик съществуваше в обективната реалност на истинския свят.

Колосалните бездни от нощните му видения не бяха пустеещи — те бяха запълнени с някаква неведома субстанция, рееща се из пропастите в най-различни ъгловати форми с неестествено ярка и контрастна окраска, някои от които имаха органична, а други — неорганична природа. Част от органичните обекти пораждаха в сънуващия смътни спомени за нещо, погребано дълбоко в недрата на съзнанието му, ала той не можеше да открие какво. Впоследствие Гилман започна да разграничава органичните форми и да ги обединява в отделни категории, различаващи се една от друга по особеностите на движението си. Сред всички тези групи силно се открояваше една, включваща обекти, чиито траектории изглеждаха далеч по-осмислени и поддаващи се на логиката в сравнение с останалите.

Всички тези фантастични форми — и тези с органичен, и тези с неорганичен произход — ни най-малко не се вписваха в рамките на човешкия разум. Неорганичните предмети носеха далечни сходства с разнообразни призми, невъобразими лабиринти, главозамайващи съчетания от кубове и плоскости и дори с титанични циклопови съоръжения, докато сред органичните обекти студентът с изумление откри неподражаеми стълпотворения от сфероиди, октоподи, многоножки и оживели индуски идоли, както и комбинации от заплетени арабески, чиито лъкатушни линии се преплитаха и преливаха една в друга като туловищата на гигантски змии. Всичко наоколо излъчваше неизразима заплаха и първичен ужас; всеки път, когато му се струваше, че е бил забелязан от едно или друго същество, съдейки по внезапната промяна в движенията му, Уолтър бе обземан от толкова силен, всепроникващ страх, че мигом се събуждаше, сякаш го бяха облели с ледена вода.

За това, как се придвижваха органичните твари от сънищата му, младият мъж знаеше толкова, колкото знаеше и за загадъчната природа на собствените си неведоми движения. С течение на времето обаче разбули една от загадките, защото забеляза, че от време на време някои от предметите неочаквано се материализират от пустотата и също тъй неочаквано изчезват. Заобикалящата го бездна се изпълваше с потресаваща смесица от виещи и ревящи гласове, чиято височина, тембър или ритъм бяха невъзможни за определяне, но по някакъв начин бяха свързани с визуалните изменения, случващи се с органичните и неорганичните обекти. Гилман изпитваше страховит трепет при мисълта, че рано или късно, този кошмарен кънтеж ще достигне такава сила в неумолимите си модулации, че човешките му сетива просто няма да го понесат.