Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Естествено, младият Уолтър знаеше, че живее в дома на вещицата — точно затова и беше наел мансардата. В архивите на окръг Есекс имаше немалко документи за процеса срещу Кезия Мейсън и признанията ѝ (които явно бяха изказани под натиск) бяха направили голямо впечатление на Гилман. Обвиняемата бе заявила на съдията Хаторн, че знае за определени геометрични фигури — по-скоро комбинации от прави и криви линии — посредством които можело да се мине през стените на мирозданието и да се излезе отвъд пределите на пространството. Тези фигури служели за прехвърляне в други измерения и нерядко били използвани по време на вещерските сборища в клисурата с Белия камък от другата страна на Медоу Хил, както и на пустеещия остров, намиращ се насред река Мискатоник. Обвиняемата бе разказвала и за някакъв Черен човек, за положената ѝ пред него клетва и за новото си име — тайно име — Нахаб, което получила. Скоро след даването на тези показания Кезия Мейсън нарисувала на стената на килията си гореспоменатите тайнствени фигури и изчезнала безследно.

Във въображението на Гилман витаеха причудливи идеи, когато си мислеше за вещицата. Щом студентът узна, че къщата, дала подслон на Кезия преди повече от двеста трийсет и пет години, все още си стои на тясната уличка в центъра на града, той бе обхванат от необясним трепет, а не след дълго до ушите му достигнаха и онези местни легенди, които жителите на Аркхам се осмеляваха да разказват само шепнешком. В тези необикновени истории се мълвеше, че магьосницата може да бъде видяна и до днес в старовремската постройка и на близките улички; че обитателите на този дом и съседните сгради неведнъж откривали по телата си рани от ухапвания, поразително напомнящи за следи от човешки зъби; че в навечерието на Валпургиевата нощ и Деня на Вси светии из града ехтели приглушени детски писъци, а когато тези кошмарни дни отминели, около вещерския дом се носело отвратително зловоние, идващо нейде от таванския етаж; и не на последно място, хората говореха за неголямото, покрито с дълга козина създание с остри зъби, което пълзяло по улиците на Аркхам и любопитно душело случайните минувачи. Когато чу всичко това, младият мъж реши на всяка цена да заживее в къщата на вещицата.

Това не беше никак трудно; мястото имаше лоша слава и поради тази причина нямаше желаещи да наемат цялата сграда. Ето защо имотът отдавна бе раздробен на евтини мебелирани стаи, всяка от които се отдаваше самостоятелно под наем. Уолтър не можеше да обясни какво точно очакваше да открие там, ала усещаше, че непременно трябва да заживее в обгърнатия в тайнственост вещерски дом, където по силата на неизвестни обстоятелства една възрастна жена от седемнайсети век бе надарена със способността да прониква в такива дълбини на математиката, до които не бяха успели да достигнат гении като Планк, Хайзенберг, Айнщайн и Де Ситер 64 64 Вернер Карл Хайзенберг (1901-1976) — немски физик, един от основателите на квантовата механика; Макс Планк (1858-1947) — един от най-големите физици на XX век, баща на квантовата механика; Вилем де Ситер (1872-1934) — разработва теоретичен модел на Вселената, базиран на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. — Б.пр. .

Студентът внимателно проучи едва ли не цялата къща, търсейки следи от тайни знаци по олющените, измазани с хоросан преди цяла вечност стени и проядените от червеите дървени ламперии, и само след седмица успя да получи мансардното помещение от източната страна на сградата, където, както се мълвеше, Кезия се бе отдавала на магическите си ритуали. Тази стая нямаше наематели, защото никой не желаеше да остане тук дори за кратко, ала въпреки това полякът, който беше собственик на имота, я предостави на Гилман с явна неохота. Обаче нищо особено не се случи с новия наемател… или поне до момента, когато се проявиха първите признаци на заболяването му. Призракът на Кезия упорито отказваше да се появи в мрачните коридори и помещения на старата къща, косматото плъхоподобно изчадие не пропълзяваше в покоите на младежа, за да го подуши, а предприетите от него настойчиви търсения не се увенчаха с успех и той не успя да открие дори най-бегла следа от загадъчните формули на старата магьосница.

Понякога Гилман си правеше дълги разходки по сумрачните непавирани улички в най-старата част на Аркхам, където над главата му застрашително се скланяха порутените покриви на скверни кафяви къщи на незнайна възраст, а тесните им слепи прозорчета го наблюдаваха с мъртвешка злонамереност. Тук, мислеше си студентът, навремето са се случвали невъобразимо ужасни неща, и с всяка следваща крачка той все повече се убеждаваше, че страшното минало не е безвъзвратно погребано и продължава да живее нейде из най-мрачните, затънтени и лъкатушещи улички на града. Той даже посети — и то не веднъж, а два пъти — издигащия се насред реката необитаем остров, изпълващ местните жители със суеверен страх, и скицира в бележника си причудливите фигури, образувани от редиците сиви, обрасли с мъх камъни, разпръснати от неведома ръка в тъмното минало, което не бе оставило никакви следи в човешката история.