Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

— Пълната луна… Бъди проклет, страннико… Скимтящо псе… Ти ги пробуди… И сега те идват за мен… Проклетите мъртъвци… Вървете си в Ада, червенокожи дяволи!… Не съм сипвал отрова в проклетия ви ром… Сами се напихте до смърт, не ви е виновен скуайърът… Махнете се от вратата!… Вървете си!… Вървете си!

В същия момент три тежки, отмерени удара разтресоха вратата, а на устните на зловещия старец изби бяла пяна. Неистовият му страх, заменен от черно отчаяние, изригна в нов пристъп на гняв и той се обърна стръвно към мен. Докато се държеше с дясната си ръка за драперията, домакинът ми се протегна с лявата към мен. Вероятно щеше да ме докопа, ако не се беше случило нещо непредвидено — конзолата на драперията внезапно се откърти и рухна на пода заедно с тежките завеси и възрастния джентълмен. Ненадейно сребристото сияние на пълната луна нахлу в библиотеката и на светлината му видях как помещението се променя до неузнаваемост. Дървената ламперия потъмня и се сгърчи, разядена от дървоядите, изящните мебели се разпаднаха, а внушителната камина се превърна в мизерно порутено огнище. Сходни изменения се забелязваха и при скуайъра — той изведнъж се съсухри и зловещо почерня, докато се опитваше да ме разкъса със закривените си нокти. Единствено очите му не се промениха; в тях горяха дяволски огньове, които ставаха все по-ярки, докато лицето му се деформираше и почерняваше.

Ударите по вратата зачестиха, съпровождани от кънтящ металически призвук. От тъмната твар, гърчеща се на пода, бе останала само една страшна глава с пламтящи от свирепа ярост очи, която напразно се мъчеше да ме достигне. Миг по-късно горните панели на вратата се откъртиха и аз зърнах в процепа блясъка на индианска томахавка. Неспособен да помръдна, гледах като хипнотизиран как вратата се разпада и през зейналия отвор в помещението нахлува чудовищен, безформен поток от черна като смола субстанция, в която горяха — подобно на адски звезди — десетки зли очи. Черната мерзост се процеждаше на гъста, дебела и мазна струя, досущ като нефтен разлив, и бавно пълзеше към мястото, откъдето противната глава на скуайъра все още се взираше злостно в мен. Не след дълго скверната субстанция я обгради от всички страни и я погълна, след което потече обратно към вратата, откъдето бе дошла.

В този момент прогнилият под не издържа и се продъни с оглушителен грохот, а аз полетях заедно с него в непрогледния мрак. Когато дойдох на себе си, целият бях покрит с лепкави паяжини и дървени отломки. Докато се измъквах изпод руините, забелязах как лъскавата черна субстанция с многобройните зли очи се процежда бавно край мен, след което се насочва към вратата на мазето. Докато обмислях откъде да се измъкна, над главата ми се разнесе силен трясък, свидетелстващ за неизбежното срутване на покрива на сградата.

Нямах никакво време за губене. Втурнах се през дневната към входната врата, ала тя се оказа заключена. Щом видях, че не мога да я отворя, грабнах един стол и разбих най-близкия прозорец. Сетне скочих през него и се затичах към високия, покрит с бръшлян зид. Опитах се да отворя дъбовата врата под арката, откъдето бяхме влезли, обаче тя не помръдна. Тогава натрупах един върху друг няколко от сандъците, които се валяха из двора, и се изкатерих по тях до върха на стената, където се спрях, за да си поема дъх.

Огледах се наоколо. Навред се издигаха безчет двускатни покриви и високи тухлени стени, обгърнати от надигащата се откъм реката мъгла. От стръмната уличка, по която бяхме дошли, не се виждаше и следа. Изведнъж декоративната каменна урна, за която се държах, силно се разклати, сякаш в отговор на смъртното ми изтощение; в същия миг аз изгубих равновесие, залитнах напред и полетях надолу към неизвестността, която съдбата ми бе подготвила.

Човекът, който ме намери, ми каза, че въпреки изпочупените си от падането кости, изглежда, съм пълзял доста дълго време, защото оставената от мен кървава диря стигала чак до другия край на улицата. Не след дълго проливният дъжд, който заваля, изми всички следи от страданията ми. Впоследствие неколцина очевидци ми съобщиха, че ме заварили пред портичката на един двор на Пери Стрийт. Ала никой не можеше да каже откъде точно бях дошъл, за да се озова там.

Никога повече не се опитах да открия онези мрачни лабиринти, през които ме бе превел зловещият скуайър. Не съветвам и никого от здравомислещите жители на Ню Йорк да го прави. Нямам никаква представа каква бе онази древна твар и къде точно бе живяла; обаче съм сигурен, че този мъртъв град е пълен с неподозирани ужаси. Искате да разберете дали е изчезнал завинаги? Не зная и не ме интересува, защото се върнах у дома, при искрящо зелените поляни на Нова Англия, където привечер от океана подухва свеж бриз, наситен с аромат на морска сол.