Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Уолтър Гилман не можеше да каже дали сънищата бяха причинили заболяването му, или то беше следствие от тях. Всичко, което се случваше с него, таеше в себе си някакъв гибелен, скверен ужас, който сякаш извираше от всеки камък на старинния град и най-вече — от покритите с мухъл стени на нечестивата мансарда на прастарата къща, където живееше младият мъж. Тук, в тази скромна таванска стаичка, той прекарваше дните си — четеше, пишеше и се бореше с безкрайно дълги редици от цифри и формули — а през нощта се мяташе в неспокоен сън в тясното желязно легло. Напоследък слухът му се бе изострил до необичайна степен и това му причиняваше неописуеми страдания; по някое време Гилман дори се принуди да спре часовника на полицата над камината, защото тиктакането отекваше в ушите му като грохота на артилерийска батарея.

Нощем едва различимите гласове от далечните улици, приглушеното трополене на плъховете, сновящи из проядените от червеите стени, и проскърцванията на прогнилите дървени греди на покрива се сливаха в един кънтящ ад. Тъмнината винаги носеше със себе си множество най-различни шепоти; младежът почти бе свикнал с тях, ала въпреки това потръпваше от ужас при мисълта, че тривиалните шумове изведнъж ще секнат, отстъпвайки място на тайнствените зловещи звуци, които обикновено се спотайват зад благоприличната им фасада.

Гилман живееше в старинния, непроменящ се и потънал в легенди Аркхам, където времето сякаш беше спряло. Устремените към небето островърхи покриви на повечето постройки кътаха потънали в прах и сумрак тавански помещения, служили за скривалища на аркхамските вещици по време на гоненията през колониалната епоха 61 61 Под „колониална епоха“ се има предвид периодът на британското владичество, чийто край официално е сложен на 4 юли 1776 г. с приемането на Декларацията за независимост на САЩ. С този документ се обявява, че тринайсетте колонии, които са във война с Великобритания от цяла година, вече са „свободни и независими щати“. — Б.пр. . Ала в страховитата история на града нямаше по-зловещо и обвеяно с тъмни възпоминания място от угнетяващото мансардно помещение, където се бе нанесъл младият студент; именно тази стая бе приютила навремето сред стените си старата Кезия Мейсън, чието бягство от Сейлъмската тъмница и до днес си остава загадка за всички. Това се случило през 1692 година. Онази нощ затворническият надзирател изпаднал в умопомрачение и оттогава насетне не спрял да бръщолеви за някакво дребно космато същество с дълги зъби, наподобяващо гигантски плъх, което уж изпълзяло от килията на Кезия. По стените на помещението били открити причудливи изображения, нанесени с червена лепкава течност и представляващи безумна комбинация от ъгли и линии, чийто смисъл не би могъл да разтълкува даже ерудит като Котън Мадър 62 62 Котън Мадър (1663-1728) — американски богослов, биолог, медик и плодовит есеист, написал трактат във връзка с процеса срещу сейлъмските вещици от 1692 година. Като проповедник неведнъж е наблягал на тезата, че магьосничеството и магията са нещо реално, с което църквата трябва да се бори. — Б.пр. .

Навярно Гилман не трябваше да се захваща с такива тежки научни дисциплини едновременно. Изучаването на неевклидовата геометрия 63 63 „Неевклидова геометрия“ е термин, обединяващ хиперболичната и елиптичната геометрия. Отрицанието на един от Евклидовите постулати (1825 г.) е значително събитие в историята на мисълта, защото е първата стъпка към теорията на относителността. — Б.пр. и квантовата физика само по себе си представлява сериозно изпитание за всеки интелект, а когато човек смеси тези науки с древния фолклор, опитвайки се да открие енигматичните черти на многоизмерната реалност в мрака на готическите легенди или просто в тайнствените древни сказания, които вечер се разказват шепнешком пред камината — тогава умствената преумора е практически неизбежна.

Младият мъж беше родом от Хейвърхил, Масачузетс; но едва след като започна да следва в университета „Мискатоник“ в Аркхам, той постепенно стигна до мисълта за дълбоката връзка между избраната от него специалност — математиката — с фантастичните предания за прастарите магически тайнства. Самата атмосфера на облъхнатия от древността Аркхам по някакъв неведом начин въздействаше върху въображението на студента. Възхитени от заложбите му, но в същото време и загрижени за здравословното му състояние, професорите от „Мискатоник“ неведнъж го съветваха да укроти малко жаркия плам, с който Гилман се бе нахвърлил над книгите, и дори стигнаха дотам, че специално за него съкратиха задължителния курс от общи дисциплини. Освен това забраниха достъпа му до някои древни ръкописи с доста съмнителна — и даже опасна — репутация, съхранявани под ключ в университетската библиотека. За нещастие, тази последна предохранителна мярка закъсня, понеже Гилман вече бе получил достатъчно подробна представа за ужасяващите откровения на прокълнатия „Некрономикон“ на Абдул Алхазред, фрагментарно запазената „Книга на Ейбон“ и забранената „Неназовими култове“ на Фон Юнц, за да съпостави светотатствените знания от тези фолианти с абстрактните си математически формули, което хвърляше нова светлина върху тайните на Вселената и взаимодействията между познатите и непознатите измерения на пространството.