Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Ала първата му среща с Кафявия Дженкин не се случи сред реещите се из бездните причудливи форми. Студентът бе измъчван и от друг вид съновидения, отличаващи се с доста по-отчетлив, ясен и реалистичен колорит; тези сънища обикновено предшестваха потъването му в дълбоко и страшно забвение. Докато лежеше в мрака и се опитваше да остане буден, Гилман обикновено забелязваше как стаята му започва да се изпълва с облак меко, искрящо и сякаш отразено сияние, след което пред погледа му изплуваше особената линия между наклонената северна стена и пода, обгърнат от виолетова мъгла. Отблъскващото изчадие изпълзяваше от прогризаната от плъховете дупка в ъгъла и като потракваше с мъничките си нокти по дъсчения под, се приближаваше към лежащия в постелята младеж, вдигнало към него брадатата си муцуна, поразително напомняща сгърчено в неистова злоба човешко лице. За щастие, кошмарът милосърдно секваше, преди гнусната твар да е успяла да се приближи достатъчно, за да подуши наемателя на вещерската мансарда. Кафявия Дженкин имаше дяволски дълги и заострени зъби, придаващи още по-зловещ вид на уродливата му муцуна. Всеки ден Уолтър запълваше дупката в ъгъла, но на следващата нощ плъховете унищожаваха появилата се преграда, колкото и здрава да беше тя. Веднъж дори накара хазаина си да закове парче ламарина пред отверстието, ала още на другата сутрин откри, че плъховете са прегризали нова дупка, от която се подаваше парче кост с доста странна форма.

Студентът реши да не споделя пред лекаря си за нервното си заболяване, опасявайки се да не би да бъде изпратен в университетската лечебница точно в момента, когато се нуждаеше от всяка минута, защото изпитите наближаваха. Вече го бяха скъсали по диференциални уравнения и психология, но той се надяваше да навакса и да си вземе всички изпити до края на семестъра.

В началото на март в сънищата му се появи нов елемент. До прокрадващата се към него плъхоподобна твар започна да се появява смътен образ с размити очертания, който все повече напомняше силуета на изгърбена старица. Това кошмарно същество го обезпокои повече, отколкото бе очаквал, и един ден Гилман си даде сметка, че неясното привидение прилича на престарялата жена, която на два пъти бе срещал, докато обикаляше по тъмните улички в района на пустеещия стар пристан. Бе запомнил погледа на старицата — наглед безразличен, но всъщност толкова зъл, язвителен и пронизващ, че още си спомняше как го бяха побили тръпки. Особено при първата им среща, когато беше забелязал и един необикновено голям плъх, стрелнал се изневиделица покрай краката му, който инстинктивно го бе накарал да се замисли за Кафявия Дженкин. Сега, след като си припомни тези случки, младежът се успокои и си каза, че преживяната в реалността мимолетна уплаха просто се повтаря в безсмислен сън.

Не можеше обаче да отрече влиянието, което царящата в къщата нездрава атмосфера му оказваше. С всеки следващ ден Гилман все повече се убеждаваше, че натрапчивите му съновидения бяха, чисто и просто, следствие от болестта му и стабилизираше ли здравето си, страховитите нощни изчадия щяха да престанат да го измъчват. Ала кошмарите му бяха толкова ярки и въздействащи, че всяка сутрин, щом отвореше очи, студентът не можеше да се отърси от усещането, че е преживял насън доста повече, отколкото си спомня. Дълбоко в себе си знаеше със сигурност — и това го изпълваше с омерзение — че в онези сънища, които не помнеше, е общувал с Кафявия Дженкин и магьосницата. Нямаше никакъв спомен какво точно са си казали, освен това, че го бяха убеждавали да ги последва, за да се срещне с някакво трето същество, което притежавало още по-големи сили и от тях.

Към края на март младежът си взе всички изпити по математика, но напълно изгуби интерес към другите изучавани от него дисциплини. Те само го дразнеха и отегчаваха. В същото време бе придобил някакъв удивителен математически усет, който му позволяваше да решава без никакви усилия уравнения на Риман 65 65 Георг Фридрих Бернхард Риман (1826-1866) — бележит немски математик с голям принос в областта на математическия анализ и неевклидовата геометрия, положил основите на общата теория на относителността. — Б.пр. , и неведнъж удиви професор Ъпхем с дълбоките си познания по проблема с четвъртото измерение и други въпроси, по отношение на които състудентите му не знаеха почти нищо. Един следобед в аудиторията обсъждаха възможността за съществуване на нерегулярни изкривявания на пространството и теоретичната вероятност за сближаване или дори съприкосновение на нашата част от Вселената с други нейни области, отдалечени от нас на такова невъобразимо разстояние, на каквото се намират най-далечните звезди от галактиката ни, и всички бяха поразени от лекотата, с която Гилман боравеше с тези теми. Естествено, тази негова ерудираност само породи нова вълна от слухове за ексцентричната му нервност и затвореност сред колегите му, които можеха единствено да вдигат недоумяващо рамене, докато слушаха как този техен връстник говореше, че е възможно само с усилие на волята — стига да притежаваш определени математически познания, на този етап недостижими за повечето хора — да се прехвърляш от Земята на което и да е друго небесно тяло, намиращо се сред безкрая на Космоса.