Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

После той започна да мълви тихичко и аз останах поразен от причудливите движения на устните му и мимиката на лицето му. Изпървом не можах да разбера какво точно казва, ала в следващия момент долових нещо, което ме скова в леден страх; той се разсея едва когато си припомних впечатляващата ерудиция на доктор Уипъл и безкрайните часове, които прекарваше в преводи на статии по антропология, митология и археология от „Revue des Deux Mondes“ 26 26 Букв. „Обзор на двата свята“ (фр.) — известно френско културологично списание, издавано в Париж от 1829 г. до днес. — Б.пр. . Да, чичо ми изведнъж бе заговорил на френски и онези откъслечни фрази, които успях да различа, се отнасяха до най-зловещия от митовете, преведени някога от него.

Ненадейно на челото на спящия избиха капчици пот и той рязко подскочи. Не можех да разбера дали е буден, или още спи… а може би се намираше в някакво странно междинно състояние. Нечленоразделната френска реч внезапно бе заменена от сподавени възклицания на английски и той нададе дрезгав, хрипкав вопъл:

— Задушавам се! Задушавам се!

Мигом се хвърлих към него и се заех да го успокоявам. Все още в просъница, доктор Уипъл сграбчи ръката ми и малко по малко започна да идва на себе си. Когато напълно се свести, изопнатите черти на лицето му възвърнаха нормалното си изражение и той ми разказа съдържанието на съня си, за чийто истински смисъл можех само да гадая, обзет от суеверен трепет.

По думите на чичо ми всичко започнало с поредица от най-обикновени, съвсем нормални сънища, а завършило с кошмари с такъв странен характер, че било невъзможно да бъдат съотнесени с каквото и да било от прочетеното някога от него. Едно от виденията сякаш било едновременно и от нашия, и от някакъв друг свят — шеметен хаос от геометрични фигури, където елементи от познати неща се съчетавали в най-невероятни и главозамайващи комбинации; невъобразим калейдоскоп от ярки, възпламеняващи съзнанието образи, наложени един върху друг, в който пространствените и времевите устои се разрушавали и наново се изграждали по волята на някакви абсурдни, съвършено алогични закони.

По някое време на Елиху Уипъл се присънило, че лежи на дъното на дълбока, набързо изкопана яма с неравни краища, заобиколен от множество мъже с триъгълни шапки с висящи изпод тях къдрици. Те се надвесвали над него от ръба на ямата и мрачно го наблюдавали. После се озовал в някаква къща — изключително стара къща, съдейки по архитектурните ѝ особености като цяло — ала мебелите, стаите, прозорците и дори обитателите ѝ се променяли с такава бързина пред очите му, че не могъл да различи повече подробности. Въпреки това ми прошепна (и то с известна плахост, сякаш се боеше, че няма да му повярвам), че голяма част от лицата имали смътна прилика с членовете на фамилията Харис. Накрая сънувал как се задушава, сякаш нечие всепроникващо присъствие било овладяло тялото му и се опитвало да контролира жизнените му процеси. Потръпнах при мисълта за борбата, която осемдесетгодишният му организъм е трябвало да води с неведомите сили, представляващи сериозна опасност и за доста по-младо и здраво тяло. Обаче още на следващата секунда си казах, че това все пак е било само сън и нищо повече; по всяка вероятност тези неприятни видения бяха, чисто и просто, реакция на напрегнатото му подсъзнание, породена от характера на необичайната ни мисия.

Разтворът ни прогони страховете ми и ме успокои; неспособен да се съпротивлявам на умората, аз се прозинах и се възползвах от своето право на отдих. Чичо ми изглеждаше ободрен и охотно пристъпи към дежурството си, въпреки че кошмарът го бе събудил преди изтичането на полагащите му се два часа. Неусетно потънах в сън и почти веднага бях атакуван от крайно обезпокоителни съновидения. Преди всичко бях обхванат от чувство на безпределна, вселенска самота, докато враждебни тъмни сили се надигаха от всички страни и връхлитаха незнайния ми затвор. Лежах със запушена уста и вързани ръце и крака, а до слуха ми достигаха злокобните писъци на милиони същества, жадуващи кръвта ми. По някое време зърнах лицето на чичо ми и то пробуди в мен изненадващо неприятни асоциации; помпя как се опитах да закрещя, но не бях в състояние да издам и звук. Накратко, изобщо не можах да си почина, ала не бях способен и да се събудя; онова, което ме изтръгна от кошмарния ми плен, бе чудовищният, пронизителен писък, който с един замах разкъса незримата преграда на съня и тутакси ме върна в реалния свят, където всеки обект изпъкна с поразителна яснота пред мен.