Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Останалото помня съвсем смътно. Не само на среднощната улица, но и в целия свят нямаше и една-единствена душа, на която бих посмял да разкажа за случилото се. Без никаква цел и посока, аз тичах на юг и като минах покрай Колидж Хил и библиотеката, се спуснах по Хопкинс Стрийт, прекосих моста и се озовах в деловата част на града с високите ѝ здания, сред които най-сетне се почувствах в безопасност; струваше ми се, че те ме защитават, както всички плодове на съвременната цивилизация защитават света от зловредното въздействие на древността с нейните мрачни чудеса и тайнства. Небето над източния хоризонт започна бавно да изсветлява, откроявайки пред взора ми древния хълм със старинните му покриви, където ме зовеше моят дълг. Моят дълг, който бях оставил неизпълнен и от който най-позорно бях избягал. След кратък и нелек размисъл аз въздъхнах тежко и се отправих натам — подгизнал до кости, без чадър или шапка, заслепен от засилващата се утринна светлина — и не след дълго прекрачих прага на страшната къща на Бенефит Стрийт. Бях оставил вратата на мазето широко отворена и я заварих в същото положение — за почуда на ранобудните минувачи, които не смеех нито да погледна в очите, нито да заговоря.

От зеленикавата слуз нямаше и следа — явно се бе просмукала в порите на землистия под. Гигантският прегърбен силует пред огнището също бе изчезнал. Плъзнах погледа си по походното легло, двата стола, апаратурата ни и жълтата сламена шапка на чичо ми. Чувствах се замаян и трябваше сериозно да напрегна паметта си, за да си припомня какво всъщност се бе случило в съня ми и какво — в действителност. Малко по малко спомените ми започнаха да се завръщат и скоро вече знаех със сигурност, че наяве съм преживял доста по-страшни неща, отколкото насън. Приседнах и се опитах да осмисля целия този кошмар в контекста на логиката и здравия разум, за да намеря начин да го унищожа — стига, естествено, да беше истински. Както изглеждаше, чудовищното присъствие в къщата не беше нито от материално, нито от ефирно, нито от някакво друго познато на човечеството естество. Какво всъщност би могло да бъде? Възможно ли бе да се бяхме сблъскали с някаква незнайна еманация… вампирски изпарения, подобни на онези, които според суеверното простолюдие от Ексетър се таят в гробищните недра и нощем се стелят сред надгробията? Ами ако това беше ключът?

Отново огледах внимателно онзи участък от пода пред огнището, където плесента приемаше такива необичайни форми. Десет минути по-късно в главата ми узря решението; без да губя и секунда повече, аз грабнах шапката си и се втурнах към дома си. Там се изкъпах, закусих и поръчах по телефона кирка, лопата, армейски противогаз и шест грамадни стъкленици сярна киселина; всичко това трябваше да бъде доставено на следващата сутрин пред вратата на сутерена на къщата на Бенефит Стрийт. После се опитах да заспя, обаче не успях и в крайна сметка прекарах нощта в четене и съчиняване на безсмислени стихчета, за да прогоня мрачните си мисли.

Започнах да копая точно в единайсет преди пладне на следващия ден. Времето беше ясно и слънчево, за което бях неизмеримо благодарен. Все още бях съвсем сам и колкото и да се страхувах от онова, което търсех, не смеех да разкажа на никого за случилото се. Разбира се, впоследствие споделих истината пред Карингтън Харис, ала го направих само защото се налагаше, а и той самият беше чул достатъчно небивалици за прокълнатата къща от старите хора, ето защо бе по-склонен да ми повярва, отколкото да отхвърли историята ми с лека ръка. Докато загребвах с лопатата черната зловонна пръст и разсичах на парчета уродливите белезникави гъби (от които тутакси започваше да струи лепкава жълтеникава гной), аз потръпвах от нетърпение и страх. Кой можеше да каже какво ли щях да открия там, сред непрогледния мрак на дълбините? Земните недра често пазят тайни, които не ни е съдено да знаем, а аз бях на път да разбуля една от тях.

Ръцете ми забележимо трепереха, но аз упорито продължавах да копая и не след дълго вече стоях насред широка около два метра яма, изрината от собствените ми ръце. Колкото по-дълбоко прониквах, толкова по-осезаема ставаше противната смрад и аз не се съмнявах, че няма да успея да избегна срещата с дяволското изчадие, чиито еманации са били проклятие за този дом в продължение на повече от век и половина.

От друга страна, нямах търпение да узная какъв е обликът му, от каква субстанция се състои и колко голямо е станало след поглъщането на толкова много жизнена сила. Усещайки, че развръзката е близо, аз изпълзях от ямата, заравних пръстта по краищата ѝ и разположих големите бутилки с киселина от двете ѝ страни, за да мога в случай на необходимост бързо да ги излея в отверстието. После отново се залових за работа и вече не изхвърлях влажната пръст, където ми попадне, а само на незаетите от стъклениците места. Работата вървеше бавно, а отвратителните миазми, бълвани от земните недра под краката ми, станаха толкова нетърпими и задушливи, че се наложи да си сложа противогаза.