Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Би било пресилено и нечестно да се каже, че двамата с чичо ми се чувствахме спокойно и безметежно в тази първа нощ на бдение в прокълнатия дом. Вече неведнъж изтъкнах, че никой от нас не бе предразположен към характерните за простолюдието суеверия, обаче научните теории, студии и открития в последно време ни бяха показали, че познатата ни триизмерна Вселена представлява само нищожна част от необятния материален и енергиен свят на Космоса. В конкретния случай неизброимото количество свидетелства от многобройни достоверни източници недвусмислено сочеше към явното съществуване на сили с огромна мощ, които — от човешка гледна точка — можеха, най-общо казано, да се окачествят като „зли“. Това обаче ни най-малко не означаваше, че вярвахме в митични създания като вампири или върколаци. По-скоро не отричахме възможността в познатата ни действителност да съществуват неведоми и все още неизследвани модификации на жизнената сила и материята; модификации, които са рядко срещани в триизмерната реалност заради по-тясната си връзка с други пространствени селения, ала същевременно се намират в достатъчна близост до нашия свят, за да се появяват — макар и в редки случаи — пред нас. За съжаление, на този етап бяхме неспособни да обясним и да разбулим загадката на тези проявления, защото не разполагахме с подходящ наблюдателен пункт.

Накратко, двамата с чичо ми предполагахме, че огромното количество безспорни факти навеждаше на мисълта за наличието на някакво пагубно влияние в страшната къща; влияние, което можеше да бъде проследено във времето чак до злополучните френски преселници отпреди повече от два века и което се проявяваше чрез непонятни и никому неизвестни закони за движението на атомите и електроните. Писмените свидетелства говореха достатъчно убедително за това, че представителите на рода Руле са се намирали в противоестествен контакт с външните сфери на битието — сфери, враждебни на човечеството и внушаващи на обикновените хора само ужас и омерзение. Следователно не беше ли възможно безредиците от трийсетте години на осемнайсети век, отдавна потънали в мрака на миналото, да са задействали в ход някои тъмни сили в патологичното съзнание на един или повече членове на семейството — най-вече на зловещия Пол Руле — в резултат на което тези сили да са надживели умъртвените си физически носители, продължавайки да функционират в някакво многоизмерно пространство встрани от първоначалните силови линии, формирани от неистовата злоба на разбунтувалите се местни жители?

В светлината на най-новите научни хипотези, разработени на базата на теорията на относителността и вътреатомното взаимодействие, подобни неща не бяха невъзможни нито във физично, нито в биохимично отношение. Можехме да си представим чуждо, неприсъщо за нашата триизмерна реалност клетъчно ядро, субстанция или енергия, чието съществуване се поддържа от недоловимо — и може би даже нематериално — паразитиране върху жизнената сила и телесните тъкани и течности на други, по-плътни и осезаеми в материално отношение организми, в които прониква и с чиято същност понякога се слива. Този натрапник би могъл да има открито враждебни намерения, но не е изключено и да се ръководи от съвсем елементарни, слепи мотиви за самосъхранение. Какъвто и да бе случаят, едно такова чудовище неизменно приема вид на скверна аномалия, недопустимо отклонение от нормата и застрашителен нашественик в очите ни, а унищожението му се превръща в свещен дълг за всеки човек, който не е враг на живота, здравето и нормалния разсъдък.

Най-силно от всичко ни безпокоеше абсолютното ни неведение по отношение на природата и същността на нашия противник. Нито един психично здрав човек не го бе виждал и едва малцина бяха долавяли присъствието му. Това би могло да е както енергия в чист вид — ефирен образ, намиращ се отвъд веществения свят — така и нещо само отчасти материално; непозната на науката пластична маса, способна да се видоизменя, формирайки мъгляво подобие на твърдо, течно, газообразно или някакво друго, на този етап неизвестно състояние. Налепът е антропоморфични очертания на пода, формата на жълтеникавото изпарение и извивките на дървесните корени от някои старовремски поверия — всичко това говореше за някаква, макар и далечна, връзка с човешката фигура. Обаче доколко показателно и постоянно би могло да се окаже това сходство… никой не можеше да каже със сигурност.