Дийн Кунц - Невинност

Бейли присъствал в родилното отделение, когато дъщеря му се появила на бял свят, а съпругата му починала при раждането. Реакциите на присъстващия лекар и сестрите от екипа не били тъй радикални като на акушерката и дъщеря й, които бяха изродили мен, но Бейли усетил странно напрежение, както и че изпитва известна антипатия към бебето - не нещо толкова силно като ненавист, но студенина, липса на нежност и симпатия, едва ли не мълчаливо отхвърляне.

Любимата му съпруга била мъртва. Завладял го объркващ вихър от чувства - скръб и ликуване, нито едното от които не било уместно за момента. Тъй като открай време добре разбирал хората и душевното им състояние, той чувствал, че дори в настоящото си положение може да се довери на интуицията си. Онова, което прочел по лицата и което прозирало в действията на медицинския екип, отначало го озадачило, а после разтревожило. Подозирал, че ако смъртта на жена му и неуспешните опити да я върнат към живот не били разсеяли лекаря и сестрите, ако вниманието им било насочено изцяло към бебето, реакциите им срещу Гуинет щели да са още по-остри. Опитвал се да убеди сам себе си, че нямат основания да таят враждебност към малката, която била красива, безпомощна и необичайно ведра и спокойна, че страхът му за нея се дължал просто на неочакваната и съкрушителна загуба на съпругата му. Ала не могъл да си повярва.

Бебето било поставено в бяло емайлирано коритце, за да бъде официално претеглено и отнесено в кърмаческото отделение. Когато окончателно се убедил, че опитите жена му да бъде съживена са безплодни, Бейли пуснал ръката й и отишъл право при дъщеря си. Взел я на ръце, погледнал още нефокусираните й очички и в същия миг го залели угризения за някои минали негови постъпки с такава сила, че едва се удържал да не падне на колене.

Устоял на вълната от емоции и мобилизирал острия си ум, за да осмисли ефекта, който Гуинет произвела върху него. Според отец Ханлън Бейли бил не просто добър човек, но безукорно честен и почтен; преуспял, но скромен в успеха си. Ако бил корумпиран или пък безскрупулно амбициозен по пътя си към богатството, може би силните угризения щели да надделеят и той щял да пусне бебето да падне на главата си още тогава, а после да се оправдае, че е бил зашеметен от скръбта си. Но той прегърнал силно малката, обзет от убеждението, че тя е скъпоценна не просто като обикновена дъщеря за баща си, а и по други причини, които в момента не можел да обясни.

Решил, че въздействието, което Гуинет имала върху него, било доказателство, че тя притежава свръхразвити екстрасензорни способности, които поради крехката си възраст не може да контролира. Че тя е може би телепат или емпат, ако въобще имало такава дума, ясновидка или пък четяща мисли. Не знаел кое от всичко това е тя и дали въобще я определя правилно, но бил сигурен, че Гуинет е много специална. Подозирал, че лекарят и сестрите от обслужващия екип не са изживели такова експлозивно събуждане на съвестта, каквото бебето предизвикало у него - ако и те бяха изпитали нещо толкова завладяващо и силно, реакциите им със сигурност щели да бъдат далеч по-драматични; мълчаливата им неприязън щяла да е много по-изявено враждебна. Може би, докато още е била свързана с майка си чрез пъпната връв, Гуинет е имала по-слабо влияние, отколкото по-късно, когато вече бе дишала самостоятелно в продължение на няколко минути, когато сърцето й вече не било в синхрон с това на майка й, а електрическите импулси на мозъка й ставали все по-витални с всяка минута.

Някои служители от болничния персонал приели Бейли за твърде ексцентричен, други - за прекалено властен, когато настоял дъщеря му да не бъде отнасяна в кърмаческото отделение, а да бъде настанена в отделна стая, където той лично да се грижи за нея, ръководен от напътствията на медицинска сестра. Без значение дали го смятали за ексцентричен или властен, или дори за душевно неуравновесен поради мъката му, отнесли се към него с подобаващ респект и изпълнили искането му, защото, от една страна, той бил човек, харесван от всички, но най-вече защото фондацията му осигурявала на болницата милиони с щедрите си дарения. Никой от персонала и администрацията й не желаел да рискува да изгуби бъдещите милиони, които можело да постъпят в институцията.

Почти веднага Бейли телефонирал на отец Ханлън, своя енорийски свещеник. Без да дава обяснения, го попитал дали може да му осигури особено предана на вярата монахиня, която е положила обета си на съвсем млада възраст и чиито познания за света се ограничават до манастира и молитвите. За предпочитане било тя да е по-съзерцателна натура, както и да има възможност да се откъсне от своята изолация и да поеме тази задача. Бейли имал нужда от възможно най-невинната душа, която да дойде в болницата още същата вечер и да му помогне в грижите за новородената му, лишена от майка дъщеря, защото не можел да се довери на нито една болнична сестра и да я остави сама в стаята с бебето.