Стивън Кинг: Край на дежурството

— Сигурно са обтривали парализираната с гъба в леглото — отбелязва Холи.

Все още изглежда погнусена или от мисълта за пелената за възрастни, или от лайното във ваната, но очите ѝ не престават да шарят. Може да зададе един-два въпроса, да коментира нещо, но предимно ще си мълчи, защото хората я притесняват, особено в затворени помещения. Само че Ходжис я познава добре (доколкото е възможно някой да я познава) и разбира, че вниманието ѝ е изострено.

По-късно тя ще говори, а Ходжис ще слуша внимателно. Докато преди години работеше по случая Саубърс, бе научил, че си струва да я слушаш. Мисли нестандартно, понякога много нестандартно, а интуицията ѝ е почти свръхестествена. И макар да е плаха по природа — Бог е свидетел, че си има основателни причини, — е и храбра. Холи е причината Брейди Хартсфийлд, известен като Мистър Мерцедес, да е понастоящем в клиниката за травматични мозъчни увреждания „Лейкс Риджън“ в Окръжна болница „Джон Кайнър“. Холи му разби главата с чорап, пълен със сачми, преди той да натисне копчето и да предизвика бедствие, далеч по-мащабно от това в Общинския център. Сега е в зоната на здрача, наричана от шефа на неврологията на клиниката „постоянно вегетативно състояние“.

— Парализираните пациенти могат да се къпят — добавя Холи. — Но им е трудно заради животоподдържащото оборудване, към което са прикачени. Затова предимно ги обтриват с гъба.

— Да отидем в кухнята, там е слънчево — предлага Пийт и всички отиват там.

Първото, което забелязва Ходжис, е сушилникът за чинии, където е оставена единствената чиния от последното ястие на госпожа Елъртън. Плотовете блестят, подовете изглеждат достатъчно чисти, че да се храниш на тях. Ходжис предполага, че леглото ѝ горе е прилежно оправено. Може да е почистила и килимите. А и пелените за възрастни… Погрижила се е за всичко. Като човек, който е мислил да се самоубие. Ходжис я разбира.

Пийт, Изи и Ходжис седят до кухненската маса. Холи обикаля помещението, понякога застава зад Изабел, за да гледа снимките на айпада ѝ, маркирани „ЕЛЪРТЪН/СТОУВЪР“, понякога рови из шкафовете, пръстите ѝ са леки като пеперуди.

Изи им разказва подробностите, като плъзга пръст по екрана, докато говори.

На първата снимка са две жени на средна възраст. И двете са набити и широкоплещести, с червени найлонови униформи на „Домашна помощ“. Едната (Ходжис предполага, че е Джорджина Рос) плаче и е стиснала раменете си, така че лактите ѝ са притиснати до гърдите. Другата, Ивон Карстеърс, явно е по-хладнокръвна.

— Дошли в шест без петнайсет — обяснява Изи. — Имат ключ, за да не звънят или да чукат. Според Карстеърс понякога Мартийн спяла до шест и половина. Госпожа Елъртън винаги била будна по това време: казала им, че става около пет и трябва веднага да пие кафе. Само че тази сутрин не била будна и не миришело на кафе. Решили, че като никога старицата се е успала, браво на нея. Влезли на пръсти в спалнята на Стоувър в дъното на коридора да проверят дали тя е будна. Намерили това.

Изи плъзга пръст към следващата снимка. Ходжис очаква ново изпъшкване от Холи, но тя безмълвно и внимателно изучава снимката. Стоувър е на леглото, завивката е свлечена до коленете ѝ. Обезобразеното ѝ лице изглежда спокойно. Очите ѝ са затворени, мършавите ѝ ръце са скръстени на гърдите. От плоския ѝ корем стърчи сонда за хранене. Инвалидната ѝ количка, която повече прилича на космическа капсула, е наблизо.

— В стаята на Стоувър миришеше на нещо. Не на кафе, а на алкохол.

Изи показва следващата снимка. Нощното шкафче на Стоувър отблизо. На него са строени шишенца с лекарства. До тях има мелачка за стриване на таблетките, за да може Стоувър да ги приема. Между шишенцата ѝ сякаш не на място са бутилка тройно дестилирана водка „Смирнофф“ и пластмасова спринцовка. Бутилката е празна.

— Госпожата не е искала да рискува — отбелязва Пийт. — Тройно дестилираната „Смирнофф“ дава сто и петдесет процента гаранция.

— Предполагам, че е искала нещата да приключат възможно най-бързо за дъщеря ѝ — коментира Холи.

— Уместно предположение — казва Изи, но с доста хладен тон. Не харесва Холи и Холи не я харесва. Ходжис го знае, обаче няма идея каква е причината. А и тъй като не виждат Изабел често, не си е направил труда да пита Холи.

— Имаш ли близък план на мелачката? — пита Холи.

— Разбира се. — Изи отваря следващата снимка, на която мелачката изглежда колкото летяща чиния. В нея се виждат следи от бял прах. — Едва по-късно през седмицата ще знаем със сигурност, но мислим, че е оксикодон 7 7 Оксикодон — болкоуспокояващ лекарствен препарат, който запазва обезболяващия ефект на морфина и хероина при по-ниска склонност към пристрастяване. — Б.пр. . Според етикета рецептата е изпълнена само преди три седмици, а шишенцето е празно като бутилката.