Стивън Кинг - Край на дежурството

— Къде са го направили?

— В стаята на Фрайъс — отвърна Пийт. — Родителите му завели малкия му брат в увеселителния парк „Сикс Флагс“. Кийт и Криста се нагълтали с хапчета, легнали в спалния чувал и умрели, прегърнати като Ромео и Жулиета.

— Ромео и Жулиета умират в гробница — намесва се Холи, която влиза обратно в кухнята. — Във филма на Франко Дзефирели, който всъщност е най-добрият…

— Добре, добре, ясно — прекъсва я Пийт. — Гробница, спалня, все тая.

Холи държи таблоида „Инсайд Вю“, който беше на масичката, сгънат така, че се вижда снимка на Джони Деп, на която той изглежда пиян, дрогиран или мъртъв. Дали през цялото време е седяла в хола и е чела клюкарски вестник? Ако е така, значи наистина не ѝ е ден.

— Още ли караш мерцедеса, Холи? Този, който Хартсфийлд открадна от братовчедка ти Оливия?

— Не. — Холи сяда и оставя на скута си сгънатия вестник. — През ноември го замених за приус като на Бил. Харчеше много бензин и не беше екологичен. А и психиатърът ми препоръча да го сменя с друга кола. Каза, че след година и половина със сигурност съм се отърсила от влиянието му и че терапевтичното му въздействие е изчерпано. Защо се интересуваш?

Пийт се привежда и сключва ръце между коленете си:

— Хартсфийлд отмъкна мерцедеса, използвайки някаква електронна джаджа за отключване на вратите. Резервният ключ беше в жабката. Може би е знаел, че е там, може би касапницата пред Общинския център не е била планирана. Никога няма да узнаем истината.

Ходжис си мисли: „Оливия Трилони много приличаше на братовчедка си Холи — нервна, недоверчива към всички и към всичко. Не беше никак глупава, но хората не харесват такъв тип жени. Бяхме уверени, че е оставила мерцедеса отключен, а ключът — на таблото, защото бе най-лесното обяснение. А и защото на някакво по-първично ниво, където логичното мислене е безсилно, искахме това да бъде обяснението. Оливия беше трън в задника. Гледахме на постоянното ѝ отричане като на надменен отказ да поеме отговорността за собственото си нехайство. А ключът в чантата ѝ, който ни показа? Предположихме, че е резервният. Погнахме я безмилостно, а когато и репортерите се добраха до нея, също я погнаха. Накрая тя започна да вярва, че е сторила каквото ние смятахме: помогнала е на чудовище, планиращо масово убийство. На никого не хрумна, че е възможно компютърен маниак да е сглобил онази джаджа за отключване. Включително на самата Оливия Трилони.“

— Но не само ние я погнахме.

Не си дава сметка, че го е казал на глас, докато всички не се обръщат и не се втренчват в него. Холи му кимва лекичко, сякаш са си мислили едно и също. Което няма да е толкова изненадващо.

Ходжис продължава:

— Не ѝ повярвахме, макар сто пъти да каза, че е взела ключа и е заключила колата, затова донякъде също сме отговорни, но Хартсфийлд я погна с преднамерена злоба. Това имаш предвид, нали?

— Да — потвърждава Пийт. — Не му стигаше да ѝ открадне мерцедеса, за да погуби с него сума народ. Влезе ѝ в главата, дори ѝ инсталира на компютъра програма с писъци и обвинения. А след това дойде твоят ред, Кърмит.

Да. След това ненормалникът се захвана с него.

Ходжис получи злобно анонимно писмо от Хартсфийлд, когато беше стигнал дъното: живееше сам, спеше лошо, не се виждаше почти с никого, освен с Джером Робинсън, юношата, който му косеше моравата и помагаше с поддържането на къщата; мъчеше го често срещано при ченгетата заболяване: депресия след пенсионирането.

„Процентът на самоубилите се бивши ченгета е много висок — беше му писал Брейди Хартсфийлд. Беше преди да започнат да си комуникират по предпочитания през двайсет и първи век начин — интернет. — Не бива да мислите за оръжието си. Но вие правите тъкмо това, нали?“ Изглеждаше, че по някакъв начин Хартсфийлд е прочел мислите му и се опитва да го подтикне към самоубийство. Беше сработило с Оливия Трилони и му бе харесало.

— Когато започнахме да работим заедно — обади се Пийт, — ми каза, че рецидивистите напомнят персийски килим. Спомняш ли си го?

— Да.

Ходжис беше развивал тази теория пред много ченгета. Малцина го слушаха и предвид отегчената ѝ физиономия, Изабел Джейнс надали е била от тях. Пийт обаче беше внимавал.

— В тях се повтарят едни и същи мотиви, отново и отново. „Разграничавайте се от леките вариации — каза ти — и търси еднаквостта в основата им. Защото и най-умните извършители — като Магистралния Джо, който уби всички онези жени в крайпътните мотели, като че ли имат копче в мозъците, заседнало на «Повторение».“ Брейди Хартсфийлд беше ценител на самоубийствата…