Стивън Кинг: Край на дежурството

Връща се на снимката на Мартийн Стоувър — затворени очи, мършави ръце, скръстени като за молитва.

— Майка ѝ е стрила хапчетата, изсипала ги е в бутилката и е наляла водката в сондата за хранене. Вероятно е било по-ефикасно от смъртоносна инжекция.

Изи минава на следваща снимка. Този път Холи изпъшква „Отврат!“, но не извръща очи.

Първата снимка на пригодената за инвалиди баня на Мартийн е общ кадър, показващ ниския плот с мивката, ниските поставки за кърпи и шкафовете, голямата вана, комбинирана с душ-кабина. Плъзгащата се врата пред душа е затворена, ваната се вижда изцяло. Джанис Елъртън по розова нощница лежи във ваната, водата ѝ стига до раменете. Ходжис предполага, че докато е лягала, нощницата се е издувала като балон, но на снимката е залепнала за мършавото ѝ тяло. На главата ѝ е нахлузен найлонов плик, завързан с колан от халат за баня. Под него се спуска дълга тръбичка, прикрепена към малък флакон, лежащ на пода. На него има лепенка със смеещи се деца.

— Комплект за самоубийство — отбелязва Пийт. — Вероятно е научила от интернет как да го направи. Има много сайтове, които предлагат подобна „услуга“. Дори има снимки. Водата беше изстинала, когато пристигнахме, но сигурно е била топла, когато е влязла във ваната.

— Предполага се, че е успокояващо — намесва се Изи и макар да не изпъшква „Отврат“, лицето ѝ за момент се изкривява от погнуса при следващата снимка: близък план на главата на Джанис Елъртън. Пликът е замъглен от последните ѝ глътки въздух, но Ходжис вижда, че очите ѝ са затворени. И тя изглежда умиротворена.

— Във флакона има хелий — обяснява Пийт. — Можеш да си го купиш от всеки голям магазин за намалени стоки. Предполага се, че ще го ползваш да надуваш балони за рождения ден на детето, но явно е също толкова подходящ да се самоубиеш с него, стига да си нахлузил найлонов плик на главата си. Получаваш световъртеж, след това губиш ориентация и на този етап вероятно не можеш да махнеш плика, дори да си си променил решението. След това губиш съзнание и умираш.

— Дай предишната снимка — казва Холи. — Където се вижда цялата баня.

— А — възкликва Пийт, — доктор Уотсън май е забелязал нещо.

Изи се връща. Ходжис се надвесва и присвива очи — не вижда наблизо като някога. И разбира какво е забелязала Холи. Близо до сив щепсел, включен в един от контактите, има флумастер. Някой — според него Елъртън, защото дните, когато дъщеря ѝ е можела да пише, са приключили отдавна — е написал една-единствена буква на плота: Z.

— Според теб какво е? — пита Пийт.

— Предсмъртното ѝ писмо — предполага Ходжис. — Зет е последната буква от азбуката. Ако знаеше гръцки, можеше да напише омега.

— И аз мисля така — съгласява се Изи. — Някак елегантно е, като се замислиш.

— Z е знакът на Зоро 8 8 Зоро (на испански Zorro — лисица) е герой от роман на Джонсън Маккъли, издаден през 1919. Зоро защитава бедните от престъпниците и злодеите. Всъщност този очарователен бандит е благородникът Дон Диего де ла Вега. Той е облечен в черно и носи черна маска. Със своята рапира изписва по стените знак, който е негова „запазена марка“ — голямо Z , е претворен в няколко кино и телевизионни филми, както и в няколко книги. — Б.пр. — информира ги Холи. — Има много филми за него, в един дори Антъни Хопкинс играе Дон Диего, но филмът не ме очарова.

— Смяташ ли, че има нещо общо със случая? — пита Изи с престорен интерес, но тонът ѝ е доста хаплив.

— Има и телевизионен сериал — продължава Холи. Взира се като хипнотизирана в снимката. — Продукция на Уолт Дисни още от времето на черно-белите филми. Госпожа Елъртън може да го е гледала като дете.

— Имаш предвид, че е търсила убежище в спомени от детството си, докато се е подготвяла да се самоубие? — недоверчиво промърморва Пийт; Ходжис си казва, че съмнението на бившия му партньор е основателно. — Предполагам, че е възможно.

— По-вероятно е някоя тъпотия — заявява Изи и завърта очи.

Холи не им обръща внимание, а пита:

— Може ли да огледам банята? Няма да пипам нищо, въпреки че съм с ръкавици.

Изи веднага се съгласява:

— Ама, разбира се, действай.

„С други думи — мисли си Ходжис, — изчезвай и остави големите да си поговорят.“ Не му се нрави отношението на Изи, но тъй като очевидно Холи не се засяга, не смята да повдигне въпроса. Освен това днес Холи е малко превъзбудена, умът ѝ сякаш скача в различни посоки. Сигурно е заради снимките. На полицейските снимки мъртвите изглеждат още по-страшно.