Стивън Кинг: Край на дежурството

— Чудесно, Кърм. Благодаря.

— Откараха ли труповете?

— В момента ги карат към моргата, но всички снимки са на айпада на Изи. — Говори за Изабел Джейнс, неговата партньорка след пенсионирането на Ходжис.

— Добре, ще ти донеса еклер.

— Тук вече има цяла сладкарница. Къде си между другото?

— Не е важно. Ще дойда възможно най-скоро.

Ходжис прекъсва връзката и забързва по коридора към асансьора.

Пациентът, който имаше час при доктор Стамос в осем и четирийсет и пет, най-сетне излиза от стаята за прегледи. Часът на Ходжис беше за девет, а сега е девет и половина. Марли си казва, че горкият човек сигурно няма търпение да мине прегледът и да си гледа другата работа. Поглежда в коридора и вижда Ходжис да говори по мобилния си телефон.

Става и надниква в кабинета на лекаря. Стамос седи на бюрото си, пред него е отворена папка с медицинско досие с надпис „КЪРМИТ УИЛЯМ ХОДЖИС“. Чете нещо и потрива слепоочието си, като че има главоболие.

— Доктор Стамос? Да повикам ли господин Ходжис? Той сепнато я поглежда, после извръща очи към часовника:

— О, боже, да. Понеделниците са гадни, нали?

— Понеделник, ден неверник — промърморва тя и тръгва към вратата.

— Обичам си работата, но не и това — въздъхва Стамос.

Сега Марли се сепва. Обръща се и го поглежда.

— Няма значение, говоря си сам. Кажи му да влезе.

Марли надниква в коридора тъкмо когато вратата на асансьора се затваря.

Ходжис се обажда на Холи от закрития паркинг до медицинския център и щом стига до Търнър Билдинг на Марлборо, където се намира агенцията им, тя вече го чака отпред, сложила куфарчето си между удобните си обувки. Холи Гибни — вече почти на петдесет, висока и слаба, с кестенява коса, обикновено прибрана в стегнат кок, тази сутрин носи широк анорак „Норт Фейс“, вдигнатата качулка обрамчва дребното ѝ лице. „Човек би си казал, че лицето ѝ е незабележително — мисли си Ходжис, — докато не види очите ѝ — красиви и излъчващи интелект.“ А може и да не ги види, тъй като по принцип Холи Гибни не гледа хората в очите.

Спира приуса си до бордюра и тя се качва, сваля си ръкавиците и приближава дланите си към парното:

— Много се забави.

— Петнайсет минути. Бях в другия край на града. Хванах всички червени светофари.

— Осемнайсет минути — информира го Холи, докато се включват в движението. — Защото си карал бързо, което не е разумно. Ако караш точно с трийсет километра в час, ще хванеш почти всички зелени светофари. На точни интервали от време са. Сто пъти съм ти го повтаряла. Какво ти каза лекарят? Писа ли ти отлична оценка на теста?

Ходжис обмисля два варианта: да каже истината или да увърта. Холи непрекъснато му опяваше да отиде на лекар заради стомашните проблеми. Отначало той усещаше някакво притискане, сега — и болка. Холи може да има емоционални проблеми, но я бива да опява. „Захапе ли нещо, не го пуска — като куче — кокал“ — мисли си понякога Ходжис.

— Резултатите още не са пристигнали от лабораторията — изтърсва той. „Не лъжа — казва си, — тъй като не са стигнали до мен .“

Холи недоверчиво го поглежда, докато той завива към околовръстното. Ходжис мрази този поглед.

— Ще отида пак на лекар, повярвай — измънква.

— Вярвам ти, Бил.

Става му още по-кофти, задето не ѝ каза истината.

Холи се навежда, отваря куфарчето и изважда айпада си:

— Направих няколко справки, докато те чаках. Интересуват ли те?

— Давай.

— Мартийн Стоувър е била на петдесет, когато Брейди Хартсфийлд я осакатява, което означава, че сега е… че е била на петдесет и шест. Преди кръвопролитието пред Общинския център Мартийн е живяла с майка си в къща на Сикамор Стрийт. Недалеч от Брейди Хартсфийлд и неговата майка, в което има известна ирония, нали?

„Близо и до Том Саубърс и неговото семейство“ — казва си Ходжис. Неотдавна с Холи имаха случай, свързан със семейство Саубърс и с онова, което местната преса наричаше „касапницата пред Общинския център“. Нещата са навързани по всякакви начини, като се замисли човек. Може би най-странната връзка от всички е, че колата, с която Хартсфийлд беше погубил и осакатил сума хора, принадлежеше на братовчедката на Холи Гибни.

— Как така старица и осакатената ѝ дъщеря напускат западналия квартал с улиците с имена на дървета и заживяват в тузарски?

— Застраховка. Мартийн Стоувър е имала цели три полици за големи суми. Била е вманиачена по застраховките. — Ходжис си мисли, че само Холи може да одобри подобно вманиачаване. — Имаше няколко дописки за нея след случилото се, защото беше най-сериозно пострадалата. Съзнавала, че ако не намери работа, ще ѝ се наложи да осребрява полиците си една по една. В крайна сметка е била неомъжена с безработна овдовяла майка, за която да се грижи.