Стивън Кинг: Край на дежурството

— И която в крайна сметка се грижеше за нея.

Холи кима:

— Много странно и тъжно. Поне са били осигурени материално, каквато е целта на застраховката. Дори животът им е станал по-добър.

— Да — отбелязва Ходжис, — но сега животът ги е напуснал.

Холи не продумва. Пред тях е отклонението за Ридждейл. Той завива по него.

Пийт Хънтли е напълнял, шкембето му виси над колана, но Изабел Джейнс, която носи тесни протъркани джинси и синьо сако, е зашеметяваща както винаги. Тъмносивите ѝ очи се насочват към Ходжис, после към Холи и обратно към него.

— Отслабнал си — заключава тя. Може да е и комплимент, и упрек.

— Има проблеми със стомаха и си е направил изследвания — намесва се Холи. — Резултатите трябваше да излязат днес, но…

— Да не го обсъждаме, Холс — прекъсва я Ходжис. — Не сме дошли за медицинска консултация.

— Все повече заприличвате на стара съпружеска двойка — отбелязва Изи.

— Бракът с Бил би навредил на професионалната ни връзка — делово казва Холи.

Пийт се разсмива и Холи озадачено го поглежда, преди да влязат в къщата.

Къщата е красива, в стил Кейп Код; макар да е на върха на хълм и денят да е студен, вътре е топло. В антрето и четиримата си слагат гумени ръкавици и калцуни. „Правя всичко машинално — мисли си Ходжис. — Все едно не съм напускал полицията.“

На едната стена в дневната има картина, на която са изобразени улични хлапета с големи очи, на другата — грамаден телевизор. До него стоят кресло и масичка. На нея са подредени ветрилообразно списания за знаменитости като „ОК!“ и таблоиди като „Инсайд Вю“. На килима в средата на стаята има две дълбоки вдлъбнатини. Ходжис си мисли: „Тук са седели да гледат телевизия вечер. Може би и по цял ден. Мама на креслото, Мартийн в количката. Като гледам вдлъбнатините, сигурно е тежала цял тон.“

— Как се казва майката? — пита той.

— Джанис Елъртън. Съпругът ѝ Джеймс починал преди двайсет години, според… — Пийт, който е от старата школа също като Ходжис, използва бележник вместо айпад, и проверява в него. — Така каза Ивон Карстеърс. Двете с другата помощница Джорджина Рос открили труповете, когато дошли на работа малко преди шест. Плащали им допълнително да идват по-рано. Тази Рос не ни помогна кой знае колко…

— Говореше несвързано — уточнява Изи. — Карстеърс обаче се оказа полезна. Запазила самообладание и веднага се обадила на полицията. В седем без двайсет бяхме тук.

— На колко години е била майката? — пита Ходжис.

— Все още не знам точно — отвръща Пийт, — но във всеки случай не е била първа младост.

— Била е на седемдесет и девет — намесва се Холи. — В една от статиите, които намерих, докато чаках Бил да ме вземе, пишеше, че е била на седемдесет и три, когато се случи трагедията пред Общинския център.

— Доста попрехвърлила възрастта да се грижи за напълно парализирана дъщеря — отбелязва Ходжис.

— Била е в добра форма обаче — казва Изабел. — Поне според Карстеърс. Силна. Освен това са имали много асистентки. Разполагали са с пари от…

— … застраховките — довършва Ходжис. — Холи ми разказа по пътя насам.

Изи поглежда изпод око Холи. Холи не забелязва. Тя оглежда стаята. Души като куче. Прокарва длан по облегалката на маминото кресло. Има емоционални проблеми, приема всичко прекалено буквално, но сетивата ѝ са изострени като на малцина.

— Две помощнички са идвали сутрин, две — следобед, две — вечер. Седем дни в седмицата. Работили са за частна компания на име… — Отново прави справка в бележника. — … „Домашна помощ“. Те са вършили тежката работа. Имало е и икономка — някоя си Нанси Олдърсън, която очевидно е в отпуска. На календара в кухнята видях бележка: „Нанси — в Шагрин Фолс.“ Отбелязани са днешната дата, вторник и сряда.

Двама мъже, също с ръкавици и калцуни, се приближават по коридора. Идват от онази част на къщата, отредена за покойната Мартийн Стоувър, предполага Ходжис. И двамата носят куфарчета за обработване на улики.

— Приключихме със спалнята и банята — казва единият.

— Открихте ли нещо? — пита Изи.

— Каквото очаквахме — отвръща другият. — Извадихме доста бели косми от ваната, което не е чудно предвид, че точно там е умряла старицата. Имаше и следи от екскременти. Също според очакванията. — Ходжис го поглежда въпросително и техникът уточнява: — Тя беше с пелена за възрастни.

— Отврат! — изпъшква Холи.

— Има стол за под душа, но е в ъгъла с натрупани на него кърпи. Изглежда, никога не е бил използван — добавя първият.