Стивън Кинг: Край на дежурството

Марли недоумяващо се взира в него.

— Ще изляза за минутка, става ли? Искам да се обадя по телефона.

— Добре. Обаче стойте пред вратата. Ще ви повикам, когато докторът се освободи.

— Бива. — На излизане Ходжис се спира до възрастната жена. — Интересна ли е книгата?

Тя го поглежда:

— Не, но е много силна.

— И аз чух същото. Гледали ли сте филма по нея?

— Нима има филм ? — Непознатата се втренчва в него, явно е изненадана и заинтригувана.

— Да, непременно го гледайте.

Не че той самият го е гледал, макар че Холи Гибни (някога негова асистентка, сега партньорка и фанатична любителка на филми още от времето на проблемното си детство) се опита да го накара да го гледат. И то два пъти. Тя качи на телефона му сигнала с трошащото се стъкло и хоумръна. Смята, че е забавен. И на Ходжис му беше забавен… отначало. Сега му е досаден. Ще провери в интернет как да го смени. Беше установил, че можеш да намериш всичко в интернет. Някои сведения са полезни. Други — интересни. Трети са забавни.

А някои са гадни.

Телефонът на Пийт иззвънява два пъти, после той чува гласа на бившия си партньор.

— Хънтли — казва по навик.

— Слушай внимателно, защото после може да те питат. Да, ще дойда на купона. Да, ще кажа няколко думи след вечерята — речта ми ще е забавна, без цинизми, и ще вдигна първия тост. Да, разбирам, че и бившата ти жена, и сегашното ти гадже ще са там, но поне доколкото знам, никой не е наел стриптийзьорка. Ако все пак някой го направи, ще е Хал Корли, който е идиот и ще се наложи да го…

— Бил, млъкни. Не става въпрос за празненството.

Ходжис млъква веднага. Не само защото освен гласа на Пийт чува и други гласове — на полицаи; сигурен е, макар да не разбира какво говорят. Пийт го нарече Бил, което означава, че става въпрос за нещо сериозно. Ходжис си помисля първо за бившата си жена Корин, после за дъщеря си Алисън, която живее в Сан Франциско, сетне за Холи. Господи, ако нещо се е случило с Холи…

— Какво е станало, Пийт?

— Убийство и самоубийство… поне така изглежда. Искам да хвърлиш едно око. Доведи и партньорката си, ако има желание и е свободна. Не ми се ще да го призная, но май е малко по-умна от теб.

Слава богу, близките му не са пострадали. Коремните мускули на Ходжис, стегнати сякаш да поемат удар, се отпускат. Но постоянната болка, довела го при Стамос, не го напуска.

— Разбира се, че е. Защото е по-млада. Човек започва да губи милиони мозъчни клетки, след като навърши шейсет, феномен, който ще изпиташ на гърба си след някоя и друга година. За какво ти е притрябвал стар боен кон като мен?

— Защото това вероятно е последният ми случай, защото ще се раздуха от пресата и защото — не припадай! — всъщност ценя мнението ти. И мнението на Гибни. А по някакъв странен начин и двамата сте свързани с този случай. Вероятно е съвпадение, но не съм съвсем сигурен.

— Как сме свързани?

— Името Мартийн Стоувър говори ли ти нещо?

Не и в първия момент, но след това му просветва. В мъглива сутрин през 2009 психар на име Брейди Хартсфийлд се вряза с краден мерцедес-бенц в множеството хора, чакащи пред временната трудова борса пред Общинския център. Уби осем души и рани тежко петнайсет. По време на разследването детективите К. Уилям Ходжис и Питър Хънтли разпитаха мнозина от тълпата, събрала се пред Общинския център в мъгливата утрин, включително всички пострадали. Най-трудно им беше с Мартийн Стоувър, и то не само защото заради обезобразената ѝ уста говорът ѝ не се разбираше от никого, освен от майка ѝ. Стоувър бе парализирана от шията надолу. По-късно Хартсфийлд изпрати на Ходжис анонимно писмо. В него наричаше парализираната „зеленчук“. Най-жестокото беше, че в гадната му шега имаше капчица истина.

— Няма начин жена с парализирани крайници да извърши убийство, Пийт. Такива неща стават само в сериалите като „Престъпни намерения“. Затова предполагам…

— Да, майка ѝ е извършителката. Първо е убила Стоувър, след това се е самоубила. Ще дойдеш ли?

Ходжис не се поколеба:

— Да. Ще мина да взема Холи. Дай ми адреса.

— Хилтоп Корт 1601. В Ридждейл.

Ридждейл е предградие северно от града, не толкова тузарско като Шугър Хайтс, но доста прилично.

— Ще дойда до четирийсет минути, ако Холи е в агенцията.

А тя ще бъде. Почти винаги е на бюрото си преди осем, понякога още в седем, и е готова да остане, докато Ходжис не ѝ се развика да се прибере, да си приготви вечеря и да гледа някой филм на компютъра си. Холи Гибни е основната причина „Търси се“ да е на печалба. Тя е организационен гений, компютърен корифей и живее за работата си. Е, и за Ходжис и семейство Робинсън, особено за Джером и Барбара. Веднъж майка им нарече Холи „почетна“ Робинсън и тя грейна като слънцето в летен следобед. Нещо, което ѝ се случва далеч по-често от преди, но не достатъчно, за да успокои Ходжис.