Стивън Кинг: Край на дежурството

След като се обади, Роб измери нивото на кислород в кръвта (естествено, че беше ниско) и взе от линейката твърдата ортопедична яка и оранжевата шина за торс. Пристигаха още противопожарни коли и линейки; мъглата започваше да се вдига и вече се виждаше, че навсякъде лежат ранени или мъртви хора.

„И всичко това, причинено от една кола — помисли си Роб. — Да не повярва човек.“

— Ние сме дотук — обади се Джейсън. — Дори да не е стабилна, повече не можем да направим. Хайде да я качим.

Стараейки се да държат спиналната дъска във водоравно положение, двамата вкараха жената в линейката, сложиха я на носилката и я закрепиха с ремъците. Бледото ѝ, обезобразено лице, обрамчено от ортопедичната яка, ѝ придаваше вид на ритуална жертва от филм на ужасите… само дето жените във филмите винаги са млади и привлекателни, а тази изглеждаше на около четирийсет и пет, дори на петдесет. Човек би си казал, че е твърде възрастна да си търси работа, но още щом я погледна, Роб разбра, че тя повече няма да се реди на трудовата борса. Нито да проходи. Ако имаше луд късмет, можеше да се размине с пълната парализа на четирите крайника (стига да останеше жива), но той беше сигурен, че ще остане парализирана от кръста надолу.

Джейсън коленичи, сложи ѝ прозрачната пластмасова маска и пусна кислорода от бутилката, прикрепена в горната част на носилката. Маската се замъгли. Добър признак.

— Какво друго? — попита Роб, имайки предвид „Какво друго да направя?“.

— Потърси ампули епинефрин — сигурно са паднали, когато ударих спирачки, — или вземи от чантата ми. За кратко пулсът беше стабилен, но сега пак едва го долавям. После карай към спешното. Цяло чудо, че тази нещастница е жива — травмите ѝ са много тежки.

Роб намери под кутия с бинтове ампула епинефрин и я подаде на колегата си. След това затръшна вратите на линейката, седна зад волана и потегли. Бяха пристигнали първи на местопроизшествието, което означаваше, че ще са първи и в болницата. Това даваше известен шанс на нещастницата. Но макар трафикът да не беше натоварен толкова рано сутринта, щяха да са в спешното чак след петнайсет минути, а дотогава жената сигурно щеше да е мъртва. Което може би щеше да е най-добре за нея.

Само че тя не умря по пътя.

В три същия следобед, дълго след като смяната им беше приключила, Роб и Джейсън, които бяха твърде превъзбудени, за да се приберат вкъщи, седяха в стаята на дежурните в Пожарна станция 3 и гледаха И Ес Пи Ен, без да включат звука на телевизора. Бяха направили осем курса, но жената беше най-тежкият случай.

— Казваше се Мартийн Стоувър — обади се по едно време Джейсън. — Още я оперират. Обадих се, докато ти беше в клозета.

— Казаха ли какви са шансовете ѝ да оцелее?

— Не, обаче не са я оставили да умре — все е нещо. Сигурен съм, че е отишла да си търси работа като секретарка на изпълнителния директор. Прерових ѝ чантата за лични документи (кръвната ѝ група беше записана в шофьорската книжка) и намерих цял куп препоръчителни писма. Явно е била добра в работата си. За последно е била служителка в „Банк ъф Америка“. Съкратили я.

— Ами ако остане жива? Как мислиш? Само краката ѝ ли ще са парализирани?

Джейсън се втренчи в бейзболистите на екрана и дълго не продума. Накрая каза:

— Ако оживее, и четирите ѝ крайника ще са парализирани.

— Сигурен ли си?

— Деветдесет и пет процента.

Пуснаха реклама на бира. Младежи, танцуващи вихрено в бар. Всички се забавляваха. За Мартийн Стоувър забавлението беше приключило. Роб се опита да си представи какво я очаква, ако оцелее. Живот в моторизирана инвалидна количка, която ще задвижва, като духа в тръба. Хранене с каши или през сонда. Дишане с помощта на респиратор. Сране в торбичка. Живот в медицинската зона на здрача.

— Сещам се за Кристофър Рийв 3 3 Кристофър Рийв (1952-2004) — американски актьор в театъра, киното и телевизията, режисьор, сценарист, общественик. Става известен с ролята си на Супермен. След падане от кон остава парализиран от шията надолу, но продължава успешно филмовата си кариера. — Б.пр. — каза Джейсън, сякаш беше прочел мислите му. — Беше модел за подражание. Не увеси нос. Мисля, че дори режисира филм.

— Естествено, че не увеси нос — кисело отбеляза Роб. — Защото непрекъснато беше с ортопедична яка. А и вече е мъртъв.

— Беше се изтупала — замислено промърмори Джейсън. — Елегантен панталон, скъп пуловер, хубаво палто. Опитвала се е отново да си стъпи на краката. И някакъв откачен мръсник ѝ отне всичко.