Стивън Кинг: Край на дежурството

Тя отива да огледа банята. Ходжис се обляга назад и сключва ръце на тила си, при което лактите му щръкват. Проблемният му стомах не е толкова проблемен тази сутрин, може би защото пи чай вместо кафе. Ако кафето му вреди, ще се наложи да се запаси с щадящ стомаха чай. По дяволите, направо ще си го купува на едро. Наистина му писва от постоянните болки.

— Всъщност защо ни повика, Пийт?

Пийт повдига вежди, преструвайки се, че не разбира въпроса:

— Какво искаш да кажеш, Кърмит?

— Прав беше, че ще пишат за това във вестниците. Тази новина е точно от тъжните гадости в стил сапунена опера, по които си падат хората. Прави собствения им живот по-поносим…

— Цинично, но най-вероятно вярно — въздиша Изи.

— … но всяка връзка с касапницата с мерцедеса е по-скоро случайна, отколкото причинно-следствена. — Ходжис не е напълно сигурен, че има точно това предвид, обаче звучи добре.

— Имаме класическо убийство от милосърдие, извършено от старица, която повече не е издържала да гледа как дъщеря ѝ страда. Вероятно последната мисъл на Елъртън, когато е пуснала хелия, е била: „Скоро ще бъда с теб, миличка, и ще вървим заедно по улиците на рая.“

Изи изсумтява, но Пийт е доста блед и замислен. Ходжис внезапно си спомня, че преди много време, може би трийсет години, бившият му партньор и жена му загубиха първото си дете — момиченце; беше починало от синдром на внезапната детска смърт.

— Тъжно е и вестниците ще го дъвчат ден-два, но се случва някъде по света всеки ден. Всеки час дори. Така че не увъртай, а кажи какво става.

— Вероятно нищо особено. Според Изи.

— Точно така — потвърждава Изи.

— Вероятно смята, че мозъкът ми се размеква с приближаването до финала.

— Изи не смята така. Изи мисли, че е време да спреш мухата Брейди Хартсфийлд да ти бръмчи в главата. — Тя извръща към Ходжис тъмносивите си очи: — Госпожица Гибни може да има нервни тикове и странни асоциации, но много ловко спря часовника на Хартсфийлд, признавам ѝ го. Сега лежи зомбиран в ТМУ „Кайнър“, където ще остане вероятно докато хване пневмония и умре, спестявайки на щата куп пари. Никога няма да го съдят за деянията му, всички го знаем. Не го арестува за касапницата пред Общинския център, но Гибни му попречи да взриви две хиляди хлапета в концертна зала „Минго“ година по-късно. Това са фактите, хора. Приемете, че сте победили, и продължете напред.

— Леле! — възкликва Пийт. — Откога го таиш в себе си?

Изи се опитва да остане сериозна, но не успява. Пийт също се усмихва и Ходжис си мисли: „Работят добре, както ние двамата с Пийт. Грехота е да се разваля такава комбина.“

— От доста време — отговаря Изи. — Хайде, кажи му, Пийт. — Обръща се към Ходжис и добавя: — Поне не са сивите човечета от „Досиетата Хикс“.

— Та? — подканя ги Ходжис.

— Кийт Фрайъс и Криста Кънтриман — казва Пийт. — И двамата са били пред Общинския център на десети април, когато Хартсфийлд се… „развихри“. Фрайъс, на деветнайсет, беше със счупени крака, четири счупени ребра и с вътрешни наранявания. Освен това изгуби седемдесет процента от зрението на дясното си око. Кънтриман, на двайсет и една, беше със счупени ребра, счупена ръка и гръбначни травми, които бяха излекувани след болезнени терапии, за които дори не искам да си мисля.

И Ходжис, не иска, но против волята си често размишлява за жертвите на Брейди Хартсфийлд. Най-вече как седемдесет зловещи секунди могат да променят живота на толкова много хора за години напред… или в случая на Мартийн Стоувър — завинаги.

— Запознали се на ежеседмичните терапевтични сеанси в рехабилитационен център, наречен „Възстановяването зависи от теб“, и се влюбили.

Състоянието им се подобрявало… бавно… планирали да се оженят. Обаче през февруари миналата година се самоубили заедно. Както се казва в не една стара пънк песен, нагълтали се с хапчета и гушнали букета.

Това подсеща Ходжис за мелачката на масичката до болничното легло на Стоувър. Мелачката с останалия прах от оксикодон. Мама разтворила всички таблетки във водката, но със сигурност е имало и много други наркотични препарати. Защо ѝ е било да си прави толкова труд с найлоновата торбичка и хелия, когато е можела да изпие няколко викодина, после няколко валиума и да приключи с тежкия си живот?

— Фрайъс и Кънтриман били от типа млади самоубийци — такива умират всеки ден — продължава Изи. — Родителите им ги съветвали да изчакат с брака. А и щяло да им е трудничко да избягат заедно, нали? Фрайъс едва ходел и двамата били безработни. Парите от застраховките им стигали за терапията веднъж седмично и да се включват в разходите за храна на семействата си, но не били много като сумите от застраховки на Мартийн Стоувър. Казано накратко, подобни неща се случват често. Дори не можем да го наречем съвпадение. Тежко пострадалите хора изпадат в депресия, а депресираните хора понякога се самоубиват.