Стивън Кинг - Край на дежурството

— Беше архитект на самоубийствата — поправя го Холи. Гледа вестника в скута си, сбърчила е вежди и е по-бледа от всякога. За Ходжис е трудно да се връща към историята с Хартсфийлд (поне най-сетне престана да ходи на свиждане на кучия син в ТМУ), но за Холи е още по-трудно. Той се надява асистентката му да не се върне към пушенето, но не би се изненадал, ако го стори.

— Наричай го както искаш, обаче моделът е налице. Той подтикна към самоубийство собствената си майка, да му се не види!

Ходжис не коментира, макар да се съмнява в увереността на Пийт, че Дебора Хартсфийлд се е самоубила, когато е открила, вероятно случайно, че синът ѝ е Убиеца с мерцедеса. Първо, нямаше никакви доказателства, че тя го е разкрила. Второ, беше изяла отрова за порове, която причиняваше мъчителна смърт. Възможно беше Брейди да е убил майка си, но Ходжис не вярваше и в това. Ако ненормалникът беше обичал някого, то това беше майка му. Ходжис смяташе, че отровата за порове е била предназначена за другиго… вероятно не е била за човек. Аутопсията беше установила, че е била смесена с кайма за хамбургери, а ако има нещо, на което кучетата не могат да устоят, то е кюфте от сурова кайма.

Семейство Робинсън имат куче — мил дългоух пес. Брейди сигурно го е виждал често, защото наблюдаваше къщата на Ходжис, а Джером обикновено водеше кучето със себе си, когато му косеше моравата. Отровата сигурно е била за Одел. Ходжис не беше споделил подозрението си със семейство Робинсън. Нито пък с Холи. А и вероятно е глупаво, но според него е точно толкова вероятно, колкото идеята на Пийт, че майката на Брейди се е самоубила.

Изи понечва да каже нещо, обаче се отказва, защото Пийт вдига ръка — все пак той е старшият полицай с много по-голям стаж от нейния.

— Изи се канеше да каже, че Мартийн Стоувър е убита, а не се е самоубила, но мисля, че е възможно идеята да е дошла от самата Мартийн или да са я обсъждали с майка ѝ и да са се разбрали. Което означава, че и двете са се самоубили, макар че няма да бъде написано така в официалния доклад.

— Предполагам, че си направил справка за другите оцелели след мелето пред Общинския център — промърморва Ходжис.

— Всички са живи, само Джералд Стансбъри е починал точно след Деня на благодарността миналата година — отговаря Пийт. — Получил сърдечен удар. Жена му ми каза, че в семейството му има наследствено сърдечно заболяване и че е надживял и баща си, и брат си. Изи е права, вероятно в този случай няма нищо особено, обаче реших, че с Холи трябва да знаете. — Поглежда ги един след друг. — Нали не ви е хрумвало да сложите край на живота си?

— Не — отвръща Ходжис. — Не и напоследък.

Холи леко поклаща глава и продължава да се взира във вестника.

— Не вярвам да са открили мистериозна буква Z в стаята на младия господин Фрайъс след самоубийството им с Кънтриман?

— Разбира се, че не! — отсича Изи.

— Доколкото ви е известно — поправя я Ходжис. — Нали? Предвид, че открихте тази едва днес.

— Боже мили — въздиша Изи. — Това е нелепо. — Поглежда си многозначително часовника и се изправя.

Пийт също става. Холи остава седнала, втренчена в таблоида „Инсайд Вю“. Ходжис също не помръдва, поне за момента, но се обръща към бившия си партньор:

— Ще прегледаш снимките от двойното самоубийство на Фрайъс и Кънтриман, нали, Пийт? За по-сигурно.

— Добре. Предполагам обаче, че Изи е права — беше глупаво да ви повикам.

— Радвам се, че го направи.

— И… още ми е кофти, задето се държахме така с госпожа Трилони. — Пийт гледа Ходжис, но всъщност говори на слабата бледа жена с клюкарски вестник на скута. — Не се усъмних, че не е оставила ключа на таблото. Затворих си очите за другите възможности. Обещах си да не го правя никога повече.

— Разбирам — кима Ходжис.

— Вижте, предполагам, всички ще се съгласим — намесва се Изи, — че времето на Хартсфийлд да гази хора, да ги взривява и да планира самоубийствата им, е приключило. И освен ако не сме се озовали във филм със заглавие „Синът на Брейди“, предлагам да напуснем дома на покойната госпожа Елъртън и да си гледаме другата работа. Някакви възражения?

Няма. Всички мълчат.

Преди да се качат в колата, Ходжис и Холи се спират за малко пред къщата и оставят студеният януарски вятър да брули лицата им. Духа от север, от Канада, затова като никога обичайната миризма от голямото замърсено езеро на изток не се усеща. В този район на Хилтоп Корт има само няколко къщи и най-близката е с табела „ПРОДАВА СЕ“. Ходжис забелязва, че агентът е Том Саубърс, и се усмихва. Том също беше пострадал тежко в касапницата пред Общинския център, но се възстанови почти напълно. Изумително е колко са издръжливи някои мъже и жени. Не че това му дава вяра в човешката раса, но…