Стивън Кинг - Край на дежурството

Единствената промяна през онзи ден не беше в стая 217. Беки Хелмингтън, главната сестра, беше прехвърлена в хирургическото отделение на „Кайнър“ и вече не можеше да осведомява Ходжис за слуховете относно Брейди. Новата главна сестра беше непоклатима, с лице като свит юмрук. Рут Скапели отказа предложението на Бил за петдесет долара срещу някоя информацийка за Брейди и заплаши, че ще се оплаче, ако отново ѝ предложи пари, за да получи сведения за пациент.

— Дори не сте на списъка му с посетители — изтъкна с леден тон.

— Не искам сведения — каза ѝ Ходжис. — Разполагам с цялата информация, която някога може да ми потрябва. Интересува ме какво говорят за него хората от персонала. Защото се носеха слухове, нали знаете? Някои бяха доста… странни.

Скапели надменно го изгледа:

— Във всяка болница се разпространяват слухове, господин Ходжис, и винаги са за известните пациенти. Или както е в случая на господин Хартсфийлд — за печално известните. Проведох оперативка скоро след преместването на сестра Хелмингтън в сегашното ѝ отделение и информирах хората си, че ако някой се осмели да разпространява клюки за господин Хартсфийлд, ще се погрижа да бъде освободен. Що се отнася до вас… — Гледаше го отвисоко, лицето ѝ, подобно на юмрук, сякаш се сви още повече. — Невероятно е, че бивш полицейски служител, при това носител на почетни награди, е готов да даде подкуп.

Скоро след тази доста неприятна среща Холи и Джером Робинсън го притиснаха и настояха посещенията му при Брейди да престанат — за негово добро. Джером бе много сериозен, обичайното му весело бърборене никакво го нямаше.

— Единственото, което ще постигнеш, е да се нараниш — каза. — Винаги знаем кога си ходил на свиждане, защото два дни след това си като буреносен облак.

— По-скоро седмица — поправи го Холи. Не го поглеждаше и така чупеше пръсти, че на Ходжис му се искаше да ги сграбчи, преди да ги е прекършила. Гласът ѝ обаче беше строг и уверен: — От него не е останало нищо, Бил. Приеми го. Ако беше предишният Брейди, всяка твоя поява щеше да му доставя удоволствие. Щеше да вижда какво ти причинява и да се радва.

Аргументите ѝ бяха железни и Ходжис я послуша. Престана да ходи в болницата. Беше като да откажеш цигарите: отначало е трудно, но с течение на времето става все по-лесно. Сега седмици наред не мисли за Брейди и за отвратителните му престъпления.

„От него не е останало нищо.“

Ходжис си го повтаря, докато кара обратно към детективската агенция, където Холи ще се задейства на пълни обороти и ще започне да издирва Нанси Олдърсън. Каквото и да се беше случило в къщата на Хилтоп Корт — поредицата от мисли и разговори, сълзи и обещания, приключила с инжектирането на разтворените хапчета в сондата и с бутилката хелий с лепенката с усмихнати деца, — не би могло да има нещо общо с Брейди, понеже Холи буквално му размаза мозъка. Ходжис понякога изпитва съмнения, че Хартсфийлд се е превърнал в зеленчук, защото не може да понесе мисълта, че чудовището избегна наказанието. Че той, опитният полицай, не успя да го залови. Дори не можа да го халоса с чорапа, пълен със сачми, който наричаше Бияча, защото тъкмо тогава получи инфаркт.

И все пак… думата „Заппит“ му напомня нещо.

Знае , че я е чувал някъде.

Стомахът го свива предупредително и той си спомня, че е пропуснал медицинския преглед. Налага се пак да отиде, но няма да е днес, а утре. Навярно доктор Стамос ще му каже, че има язва, а подобни новини могат да почакат.

Холи пак е оставила до телефона кутийка с никотинови дъвки, но не ѝ се налага да сдъвче нито една. Още при първото обаждане попада на снахата на икономката, която, разбира се, пита защо някой от агенция, наречена „Търси се“, иска да се свърже с Нан.

— Да не е за наследство или нещо подобно? — Тонът ѝ е обнадежден.

— Един момент — казва Холи, — ще ви оставя на изчакване, докато повикам шефа. — Ходжис не ѝ е шеф, направи я пълноправен партньор след историята с Пит Саубърс миналата година, но това е оправдание, до което тя прибягва в моменти на стрес.

Ходжис, който търси на своя компютър информация за „Заппит Гейм Системс“, вдига слушалката, а Холи се върти около бюрото му и дъвче яката на полото си. Той задържа пръст над бутона на телефона достатъчно дълго да информира Холи, че яденето на вълна едва ли е полезно за нея, да не говорим, че ѝ съсипва дрехата, после се свързва със снахата.

— Боя се, че имам лоши новини за Нанси — подхваща и накратко ѝ разказва за случилото се.