Стивън Кинг - Край на дежурството

— О, Боже! — възкликва Линда Олдърсън (Холи е написала името ѝ в бележника му). — Новината ще я съсипе не само защото ще загуби мястото си. Работеше за тези жени от 2012 и наистина ги харесваше. През ноември дори вечеряха заедно на Деня на благодарността. Вие полицай ли сте?

— В оставка — уточнява той, — но работя с екипа, който разследва случая. Помолиха ме да се свържа с госпожа Олдърсън. — Лъжата няма да му тежи на съвестта, защото Пийт го въвлече в разследването, като го повика на местопроизшествието. — Бихте ли ми казали как да се свържа с нея?

— Ще ви дам номера на мобилния ѝ. Замина за Шагрин Фолс за рождения ден на брат си в събота. Четиресетгодишен юбилей е, та жената на Хари устройва голямо тържество. Нанси ще остане до сряда или четвъртък мисля — поне така възнамеряваше. Сигурна съм, че ще се върне, щом научи. Живее сама след смъртта на Бил — брата на мъжа ми. Единствената ѝ компания е котката. Госпожа Елъртън и госпожица Стоувър заместваха семейството ѝ. Много ще се натъжи.

Ходжис записва номера и веднага се обажда. Нанси Олдърсън вдига на първото позвъняване. Той се представя и ѝ съобщава за случилото се.

Тя явно е потресена и отначало не продумва, после възкликва:

— О, не, не може да бъде! Има някаква грешка, детектив Ходжис.

Не си прави труда да я поправи, защото е заинтригуван.

— Какво имате предвид?

— Защото те са щастливи . Разбират се чудесно. Гледат заедно телевизия или филми на дивиди плейъра — от онези програми с кулинарни майстори или разни женски програми с известни гости, които говорят на забавни теми. Може да не ви се вярва, но в този дом много се смеят. — Нанси Олдърсън се поколебава, сетне добавя: — Сигурен ли сте, че нямате грешка? За Джан Елъртън и Марти Стоувър ли говорите?

— За съжаление, да.

— Но… тя беше приела състоянието си! За Марти говоря. Мартийн. Казваше, че е по-лесно да свикнеш да си парализиран, отколкото да си стара мома. Двете с нея си говорехме за това постоянно — за това, че сме сами. Защото загубих съпруга си, нали разбирате?

— Значи никога не е имало господин Стоувър?

— Напротив, Джанис се омъжила млада, обаче бракът ѝ скоро се разпаднал. Тя все казваше, че не съжалява, понеже се сдобила с Мартийн. Марти имала приятел преди злополуката, но той получил инфаркт и починал. Марти твърдеше, че бил в отлична форма, тренирал три пъти седмично в зала за фитнес. Казваше, че отличната му форма го е убила. Защото сърцето му било силно и се пръснало на парчета.

Ходжис е преживял инфаркт и си мисли: „Поука за мен: без фитнес.“

— Марти казваше, че да си сам, след като някой, когото си обичал, си е отишъл, е по-страшно от парализа. Не бях лудо влюбена в моя Бил, но я разбирах. Преподобният Хайнрайд я посещаваше често — тя го нарича духовния си наставник — и дори когато не идваше, двете с Джан се молеха ежедневно. Всеки ден на обяд. И Марти смяташе да започне онлайн курс по счетоводство — има специални курсове за хора с нейния тип инвалидност, знаете ли?

— Не — промърморва Ходжис. Записва в бележника си „СТОУВЪР ПЛАНИРАЛА ДА ЗАПОЧНЕ ОНЛАЙН КУРС ПО СЧЕТОВОДСТВО“ и го обръща към Холи да го прочете. Тя повдига вежди.

— Имаше и сълзи, и тъга понякога, разбира се, но през повечето време бяха щастливи . Най-малкото… не знам…

— Какво се сети, Нанси? — Той машинално минава на „ти“ — друг полицейски трик.

— О, надали е важно. Марти винаги беше щастлива — тя е истинска душица, няма да повярвате колко е одухотворена, вижда доброто във всичко, — обаче напоследък Джан беше необичайно мълчалива, сякаш нещо ѝ тежеше. Мислех, че може да има парични проблеми или лека депресия след коледните празници. И през ум не ми е минавало, че… — Тя подсмърча. — Извинете, ще си взема носна кърпичка.

— Разбира се.

Холи грабва бележника му. Почеркът ѝ е ситен — запечен, както мислено го нарича той — и му се налага да вдигне бележника почти до очите си, за да прочете написаното: „Питай я за Заппит!“ .

Чува звук като от клаксон, когато Олдърсън се изсеква.

— Извинете.

— Няма нищо. Нанси, госпожа Елъртън притежаваше ли електронна игра? Розова на цвят.

— Боже Господи, откъде знаете?

— Всъщност нищо не знам — отвръща искрено Ходжис. — Аз съм само детектив в оставка със списък от въпроси, които предстои да задам.

— Получила играта от някакъв мъж. Казал ѝ, че е безплатна, ако попълни въпросника и го прати на компанията. Беше малко по-голяма от книга с меки корици. Мотаеше се из къщата…