Стивън Кинг - Край на дежурството

— Не, съжалявам. Не познавам колите. Дори не помня цвета ѝ, само петната грунд. Господин Ходжис, сигурен ли сте, че не е станала някаква грешка? — добавя почти умолително.

— Ще ми се да имаше грешка, Нанси, обаче е истина… за съжаление. Благодаря, много ми помогна.

— Наистина ли? — учудва се тя.

Ходжис ѝ дава номера си, номера на Холи и на агенцията. Казва ѝ да се обади, ако се сети още нещо. Напомня ѝ, че репортерите може да проявят интерес, защото Мартийн е пострадала при касапницата пред Общинския център през 2009, и добавя, че не е длъжна да отговаря на въпросите им.

Когато затваря телефона, Нанси Олдърсън пак плаче.

Завежда Холи на обяд в „Панда Гардън“ на една пресечка надолу по улицата. Рано е и са почти съвсем сами в ресторанта. Холи не яде месо и поръчва вегетарианско чоу мейн. Ходжис обича пикантното кълцано телешко, но стомахът му не го понася напоследък и се примирява с агнешко със сос мала. И двамата ползват пръчици за хранене. Холи — защото умее да си служи тях, а Ходжис — защото го забавят и намаляват възможността за разгаряне на следобедна клада в стомаха му.

— Последната голяма буря е била на деветнайсети декември. Метеорологичната служба съобщава за снежна покривка с дебелина двайсет и осем сантиметра на Гавърнмънт Скуеър и трийсет и три в Брансън Парк. Наричат я голяма буря, защото досега валя сняг само веднъж и натрупа едва десет сантиметра.

— Шест дни преди Коледа. Приблизително по същото време Джанис Елъртън получава играта, ако Олдърсън не греши.

— Смяташ ли, че човекът, който ѝ го е дал, е същият, който е гледал през прозореца на отсрещната къща?

Ходжис опитва броколите. Предполага се, че са полезни като всички зеленчуци с гаден вкус.

— Не смятам, че Елъртън би приела каквото и да било от човек с яке, подлепено с бояджийска лепенка. Не го отхвърлям напълно, обаче мисля, че е малко вероятно.

— Изяж си обяда, Бил. Ако омета всичко, ще изглеждам като прасе.

Той неохотно взема пръчиците, макар напоследък да няма почти никакъв апетит, дори когато стомахът не го мъчи. Щом хапката заседне в гърлото му, я прокарва с глътка чай. Може би идеята е добра, тъй като явно чаят помага. Мисли си за резултатите от изследванията, които предстои да види. Хрумва му, че проблемът може да е по-сериозен от язва, че язвата вероятно ще е най-оптимистичният вариант. Има лекарства за язва. За други заболявания… май не.

Когато започва да вижда средата на чинията си (но, Исусе, колко много храна е останала отстрани), оставя пръчиците и казва:

— Открих нещо, докато ти търсеше Нанси Олдърсън.

— Казвай.

— Свързано е със „Заппит“. Изумително е как се появяват и изчезват тези компютърни компании. Като глухарчета през юни. Пък и това устройство не станало хит на пазара. Било твърде елементарно, прекалено скъпо, имало много конкуренти, предлагащи игри на по-високо ниво. Цената на акциите на „Заппит“ паднала и те били изкупени от компания на име „Сънрайз Салюшънс“. Преди две години тази компания обявила фалит и прекратила дейността си. Което означава, че „Заппит“ отдавна не съществува и че човекът, раздавал електронните игри, сигурно е участвал в някаква измама.

Холи веднага прозира накъде бие той:

— Значи въпросникът е бил глупост, която да добави малко, как се наричаше… достоверност? Само че онзи не се е опитал да измъкне пари от Джанис, нали?

— Не. Поне доколкото знаем.

— Тук има нещо странно, Бил. Ще кажеш ли на детектив Хънтли и на госпожица Хубави сиви очи?

Ходжис е взел с пръчиците най-малкото парченце агнешко, останало в чинията, и необходимостта да отговори на партньорката си е повод да го пусне обратно.

— Защо не я харесваш, Холи?

— Ами, смята ме за луда. Факт.

— Сигурен съм, че тя не…

— Да, смята ме. Вероятно ме смята и за опасна заради начина, по който халосах Брейди Хартсфийлд на концерта на „Раунд Хиър“. Но не ми пука. Бих го направила пак. Хиляди пъти!

Ходжис слага ръка върху нейната. Клечките между пръстите ѝ вибрират като камертон.

— Знам. И всеки път ще е основателно. Спаси живота на минимум хиляда души.

Холи измъква ръката си и започва да взема ориз от чинията — зрънце по зрънце.

— О, мога да преживея, че ме смята за луда. Цял живот съм се справяла с хора, които го мислят, начело с родителите ми. Но има още нещо. Изабел вижда само това, което е пред очите ѝ, и не харесва хора, които виждат повече или поне търсят повече. И за теб мисли същото, Бил. Ревнува Пийт от теб.