Стивън Кинг - Край на дежурството

Щипе зърното му толкова силно, че сухожилията на китката ѝ изпъкват, но Брейди не показва, че усеща нещо — продължава да зяпа гаража отсреща. Рут Скапели си казва, че ако не престане, някоя сестра може да забележи посиняване или подуване и ще го отрази в картона му.

Пуска го и отстъпва, дишайки тежко. Щората на прозореца внезапно се разтърсва… шумът е като тракане на кости. Тя подскача и се оглежда. Когато извръща очи към Брейди, той вече не гледа паркинга, а нея . Погледът му е на разумен човек. Скапели се стряска и машинално отстъпва назад.

— Мога да докладвам Бабино — добавя, — но лекарите си имат начини да се измъкват, особено ако е тяхната дума срещу тази на медицинска сестра, дори да е старша. А и защо да го правя? Нека си прави опити с теб, колкото му душа иска. Дори „Уейнсвил“ е прекалено луксозен за твоя милост, господин Хартсфийлд. Може пък Бабино да ти даде хапче, което да те убие. Това заслужаваш.

По коридора трополи количка за храна: карат късен обяд на някой пациент. Рут Скапели се сепва като събудена от сън и отстъпва към вратата, очите ѝ шарят между Хартсфийлд и вече неподвижната щора.

— Ще те оставя насаме с мислите ти, но искам да ти кажа още нещо, преди да си тръгна. Ако пак ми покажеш среден пръст, ще ти откъсна тестисите.

Ръката на Брейди се вдига от скута до гърдите му. Потреперва, но това е проблем с двигателния контрол. Благодарение на десетте сеанса седмично в залата за физиотерапия Хартсфийлд донякъде си е възвърнал мускулния тонус.

Скапели зяпа невярващо средния му пръст, който се издига и се накланя към нея.

Жестът е придружен с гадна усмивка.

— Ти си ненормален — прошепва тя. — Изрод.

Но повече не го доближава. Внезапно и без причина изпитва страх от онова, което може да ѝ се случи, ако го стори.

Том Саубърс на драго сърце приема да услужи на Ходжис, макар и това да означава разместване на няколко от следобедните му ангажименти. Дължи на Бил Ходжис много повече от развеждане из празна къща в Ридждейл. В крайна сметка бившето ченге (с помощта на приятелите си Холи и Джером) спаси живота на сина му и на дъщеря му. Вероятно и този на жена му.

Изключва алармата в антрето, като чете номерата от листче, закачено за папката, която носи. Докато развежда Ходжис из стаите на долния етаж и стъпките им отекват в празните помещения, не може да се сдържи и заговаря като агент по недвижими имущества, предлагащ имот на потенциален клиент. Да, къщата е доста далеч от центъра, няма спор, но обаче това означава, че получаваш всички удобства — водоснабдяване, поддръжка на градината, извозване на боклука, училищен автобус, градски транспорт — без да си принуден да търпиш градския шум.

— Може да се включи кабелна телевизия без допълнителни устройства, имотът е много над минималните изисквания за сигурност — добавя.

— Страхотно, но не искам да купя къщата.

— А какво искаш?

Ходжис не вижда причина да крие от него:

— Да разбера дали някой я е ползвал, за да наблюдава отсрещната къща. Миналия уикенд там имаше убийство и самоубийство.

— На номер 1601 ли? Боже, Бил, това е ужасно .

„Така е — мисли си Ходжис, — а ти сигурно вече се питаш към кого да се обърнеш, за да станеш посредник при продажбата.“

Не че му се сърди. Човекът мина през свой собствен ад заради касапницата пред Общинския център.

— Виждам, че си захвърлил бастуна — отбелязва, докато се качват към горния етаж.

— Понякога го ползвам вечер, особено ако е дъждовно — отговаря Том. — Според учените твърдението, че ставите болят повече във влажно време, е пълна глупост, но аз твърдя, че това е една от бабините деветини, на които можеш да вярваш. Така, това е главната спалня — погледни как е разположена, та да улавя утринната светлина. Банята е удобна и голяма — душът е с масажиращи струи — а по коридора…

Да, къщата е хубава. Ходжис не би и очаквал друго в престижен квартал като Ридждейл, но няма признаци някой да е бил в нея скоро.

— Видя ли достатъчно? — пита Том.

— Май да. Забеляза ли нещо необичайно?

— Нищо. И алармата е качествена. Ако някой беше влизал…

— Да, да, ясно. Извинявай, че те разкарах дотук в този студ.

— Глупости. Така или иначе щях да ходя насам-натам. А и се радвам да те видя.

Излизат през задната врата. Том я заключва и добавя:

— Макар да изглеждаш страшно отслабнал.

— Е, нали знаеш какво казват — никога не можеш да си прекалено слаб или прекалено богат.