Стивън Кинг - Край на дежурството

Ликвидира само осем пред Общинския център (без да брои ранените, някои от които беше осакатил до живот), но на онзи рокконцерт можеше да са хиляди . Щяха да го запомнят завинаги. Само че преди да успее да натисне копчето и да изстреля сачмени лагери в мощно ветрило на смъртта, осакатявайки и обезглавявайки стотици пищящи тийнейджърки (плюс затлъстелите и угаждащи им майки), някой му дръпна шалтера.

Изглежда, тази част на паметта му беше блокирана завинаги, но споменът не му беше необходим. Само един човек можеше да го удари по главата с такава сила: Кърмит Уилям Ходжис. Ходжис трябваше да се самоубие като госпожа Трилони, такъв беше планът, но някак си ченгето беше избегнало и това, и експлозивите, които Брейди беше заложил в колата му. Дъртият детектив в оставка се появи на концерта и осуети плановете му секунди преди той да постигне безсмъртие.

Бум, бум и светлините угасват.

Ангелче, ангелче, ще си отидем заедно. 12 12 „Бум, бум, светлините угасват“ и „Ангелче, ангелче, ще си отидем заедно“ са заглавия на песни съответно на Пат Травърс от 1983 и на Мориси от албума „Да живее омразата“, 1988. — Б.пр.

Съвпадението е подла мръсница — по една случайност Брейди бе откаран в Окръжна болница „Кайнър“ от екип 23 на Пожарна станция 3. Роб Мартин го нямаше — по онова време беше в Афганистан на разноски на американското правителство, — обаче Джейсън Рапсис беше дежурният парамедик, който се опитваше да поддържа Брейди жив по пътя към болницата. Ако му бяха предложили бас дали този пациент има шанс да живее, Джейсън би заложил, че няма. Младежът получи силен гърч. Пулсът му беше 175, кръвното му рязко се качваше и падаше. И все пак беше в света на живите, когато стигнаха до болницата.

Там беше прегледан от доктор Еймъри Уинстън, стара пушка в спешното отделение, наричано от някои дългогодишни служители „Съботен клуб «Нож и куршум».“ Уинстън повика студент по медицина, който се размотаваше в спешното и закачаше сестрите. Накара го да направи бърза оценка на състоянието на пациента. Студентът докладва потиснати рефлекси, разширена и неподвижна лява зеница и положителен рефлекс на Бабински 13 13 Рефлексът на Бабински представлява изпъване назад и нагоре на палеца на крака и навеждане надолу и разперване на останалите пръсти при прокарване на остър предмет по стъпалото Нормален е при много малки деца, но наличието му след двегодишна възраст се смята за патология. Признак е за кортикоспинално увреждане и може да е едностранен или двустранен, временен или постоянен. Временен рефлекс се наблюдава след гърч и/или припадък. — Б.пр. на десния крак.

— Което означава? — подкани го Уинстън.

— Че този човек има необратими мозъчни увреждания — отговори студентът. — Той е зеленчук.

— Много добре, може и да направим лекар от теб. Прогноза?

— Няма да доживее до сутринта.

— Вероятно си прав — съгласи се Уинстън. — Дано, защото никога няма да се възстанови. За всеки случай ще му направим скенер.

— Защо?

— Защото правилата са такива, синко. И защото съм любопитен да видя какви са пораженията, докато още е жив.

Беше още жив седем часа по-късно, когато доктор Анну Сингх, умело асистиран от доктор Феликс Бабино, извърши краниотомия, за да премахне масивния кръвен съсирек, притискащ мозъка на Брейди и увеличаващ щетите с всяка минута, задушавайки милиони мозъчни клетки. Когато операцията приключи, Бабино се обърна към Сингх и протегна към него ръката си в окървавена ръкавица:

— Беше невероятно!

Сингх стисна дланта му, но пренебрежително се усмихна и го поправи:

— Беше рутинна операция. Правил съм хиляди такива. Е, по-скоро стотици. Невероятен е организмът на пациента. Не мога да повярвам, че преживя операцията. Уврежданията на горката му кратуна… — Сингх поклати глава. — Ай-ай-ай.

— Предполагам, знаеш какво се е опитал да направи.

— Да, информираха ме. Мащабна терористична акция. Може да живее за кратко, но никога няма да го съдят за престъпленията му, а и няма да е сериозна загуба за света, когато си отиде.

Тъкмо заради това доктор Бабино започна да дава тайно на Брейди (чийто мозък беше почти мъртъв) експериментално лекарство, което наричаше церебелин, но само мислено, на практика то беше само шестцифрен номер. Даваше му го заедно със задължителните медикаменти за повишена оксигенация, диуретици, лекарства, предотвратяващи гърчове, и стероиди. Експерименталният медикамент 649558 показваше обещаващи резултати при опитите върху животни, но благодарение на заплетените законови постановки и на бюрократичните спънки до опити с хора щеше да се стигне едва след години. Фактът, че беше разработен в боливийска невролаборатория усложняваше положението. Докато започнеха тестовете върху хора (при положение, че някога започнеха), Бабино щеше да живее в затворен комплекс във Флорида, ако жена му успееше да се наложи. И да вие от скука.