Стивън Кинг - Край на дежурството

— Може да не са давали нещо интересно по телевизията — подхвърля.

Росарио го поглежда накриво и коленичи до трупа, но не съвсем близо, за да не изцапа с кръв униформата си — предишния ден я е взела от химическото.

— Написала е нещо, преди да загуби съзнание! — възкликва. — Виждаш ли го на плочката до дясната ѝ ръка? Написала го е със собствената си кръв. На какво ти прилича? На тройка?

Лавърти подпира ръце на коленете си и се навежда да огледа отблизо.

— Трудно ми е да преценя — промърморва. — Или е двойка, или е буквата Z.

— Синът ми е гений — казваше Дебора Хартсфийлд на приятелите си. И добавяше с пленителна усмивка: — Не е хвалба, когато е истина.

Беше преди да започне да се налива с алкохол, когато още имаше приятели. Някога имаше още един син на име Франки, обаче той изобщо не беше гений. Франки имаше мозъчно увреждане. Една вечер, когато беше на четири, падна по стълбите на мазето и си счупи врата. Поне така Дебора и Брейди обясниха пред полицията смъртта му. Истината беше малко по-различна. Малко по-сложна.

Брейди обичаше да майстори разни неща и някой ден щеше да изобрети нещо, което да ги направи богати, да заживеят на улица „Лек живот“. Дебора беше сигурна, че ще се случи, и често му го повтаряше. Брейди ѝ вярваше.

По повечето предмети в училище имаше средни оценки, но по компютърни науки част 1 и 2 беше абсолютна звезда. Още преди да завърши гимназия, домът им вече бе оборудван с всякакви джаджи, някои от които (например сините кутии, чрез които Брейди се беше включил към кабелната телевизия на „Мидуест Вижън“) бяха незаконни. Беше си устроил работилница в мазето, където Дебора рядко слизаше, и там майстореше изобретенията си.

Малко по малко у него се прокрадна съмнение. И неговият брат-близнак — негодуванието. Колкото и хитри да бяха изобретенията му, не печелеше нито цент от тях. В Калифорния живееха мнозина (например Стив Джобс), които бяха натрупали състояние и бяха променили света, бърникайки из разни машинарии в гаражите си, но нещата, които Брейди измисляше, никога не достигаха желаното от него ниво.

Красноречив пример беше неговата „Рола“: прахосмукачка с вграден компютър, която се движи сама, заобикаля препятствията и поема в нова посока всеки път, когато се натъкне на препятствие. Изглеждаше, че този път е уцелил в десетката, докато не видя „Румба“ на витрината на скъп магазин за бяла техника на Лейсмейкър Лейн. Дори наименованието беше подобно. Някой го беше изпреварил. Хрумна му фразата „След дъжд качулка.“ . Помъчи се да я забрави, но понякога нощем, когато не можеше да заспи или го мъчеше поредната мигрена, тя отново му се натрапваше.

И все пак две от изобретенията му — и то две от маловажните, — му помогнаха да предизвика касапницата пред Общинския център: модифицираните дистанционни за телевизор, които наричаше джаджа 1 и джаджа 2. Джаджа 1 можеше да превключва светофарите от червено на зелено и обратно. Джаджа 2 беше по-сложна. Можеше да улавя и съхранява сигнала за отключване на коли, което позволяваше на Брейди да ги отваря, след като нищо неподозиращите им собственици са си тръгнали. В началото ползваше джаджа 2 да отваря и да претърсва коли за пари и ценни вещи. След това, когато идеята да се вреже с мощна кола в тълпа хора назря в съзнанието му (заедно с фантазии как убива президента на САЩ или някоя голяма филмова звезда), използва джаджа 2 да отвори мерцедеса на госпожа Трилони и откри, че тя държи резервен ключ в жабката.

Не обра този автомобил, но наличието на резервния ключ запомни — знаеше, че ще му потрябва. Скоро след това (като съобщение от тъмните сили, управляващи Вселената) прочете във вестника, че на десети април в Общинския център ще бъде организирана временна трудова борса.

Очакваше се да се съберат хиляди хора.

След като започна работа в Киберпатрула на „Дискаунт Електроникс“ и можеше да купува изгодно компютърни устройства, Брейди свърза в работилницата си седем евтини лаптопа. Рядко използваше повече от един, но му харесваше как изглежда помещението: все едно беше от фантастичен филм или от епизод на „Стар Трек“. Свърза ги и със система за гласово активиране, изпреварвайки „Епъл“, чиято система за гласово активиране „Сайри“ стана хит на пазара чак след няколко години.

Отново се беше прекарал.

В този случай обаче загубата му се равняваше на няколко милиарда долара.

При това положение кой не би искал да убие няколко души?