Стивън Кинг - Край на дежурството

— И за онзи, който ги е наблюдавал — намесва се Холи, без да вдигне очи. — Човекът, който ги е гледал с бинокъл от отсрещната къща.

Бившият партньор на Ходжис побутва пликчето с увитата капачка:

— Ще го пратя за снемане на отпечатъци, но не храня големи надежди, Кърм. Знаеш как хората свалят и слагат тези капачки.

— Да — кима Ходжис. — Хващат ги за ръбовете. А и в гаража беше студено. Достатъчно студено да си виждам дъха. Предполагам, че така или иначе онзи е бил с ръкавици.

— Човекът от супермаркета вероятно е замислял някаква дребна измама — предполага Изи. — Намирисва на нещо такова. Може да се е обадил седмица по-късно и да се е опитал да я убеди, че като е приела играта, се е задължила да купи по-скъпа нова версия, а Елъртън му е казала да се омита. Или пък е използвал информацията от въпросника, за да се опита да проникне в компютъра ѝ.

— Не и в онзи компютър — отбелязва Холи. — По-стар е от света.

— Добре си поогледала май! — възкликва Изи. — Провери ли аптечките, докато душеше?

На Ходжис това му идва в повече:

— Свършила е твоята работа, Изабел. Знаеш го, нали?

Страните на Изи поаленяват.

— Обадихме ви се само от любезност и вече ми се ще да не го бяхме правили. Винаги създавате неприятности.

— Стига! — процежда Пийт.

Но тя се е привела и гледа ту Ходжис, ту Холи, която продължава да седи с наведена глава.

— Двамата мистериозни мъже, ако изобщо съществуват, нямат нищо общо със случилото се в онази къща. Единият вероятно е бил измамник, а другият — обикновен воайор.

Ходжис знае, че трябва да запази добрия тон — да множим мира и такива работи, но просто не може да се сдържи:

— Някакъв извратеняк, който точи лиги, гледайки как осемдесетгодишна старица се съблича, или докато наблюдава как обтриват с гъба напълно парализирана жена? Да, логично е.

— Слушай, внимателно! — процежда Изи. — Мама убива дъщерята, после себе си. Дори оставя един вид предсмъртно писмо — Z, край. Няма как да е по-ясно.

„Z-Boy — мисли си Ходжис. — Който и да влиза в «Синия чадър на Деби», този път се подписва като Z-Boy.“

Холи вдига глава:

— Имало е буква Z и в гаража. Издълбана в дървото между вратите. Бил я е видял. Първата буква в „Заппит“ също е Z, ако сте забравили.

— О, да — иронично подхвърля Изабел. — А имената на Кенеди и Линкълн 11 11 На латиница имената Kennedy и Lincoln се пишат със седем букви. — Б.пр. съдържат един и същ брой букви, което доказва, че са били убити от един и същ човек.

Ходжис поглежда часовника си и вижда, че скоро трябва да тръгне, което е добре. Освен че разстрои Холи и вбеси Изи, тази среща беше напълно безрезултатна. Което е съвсем логично, защото той не възнамерява да съобщи на Изабел и Пийт какво е открил на компютъра си рано тази сутрин. Тази информация би могла да даде тласък на разследването, но той ще си мълчи, докато не проведе собствено разследване. Не че Пийт ще се издъни, обаче…

Обаче би могъл. Защото да изпипваш нещата е плюс, но не замества навика да обмисляш нещата. А Изи? Не ѝ се иска да отвори кутията на Пандора, пълна с разни неща като в криминален роман — тайнствени букви и загадъчни мъже. Не и когато случилото се в дома на Елъртън вече е на първа страница на днешния вестник заедно с подробно припомняне как се е парализирала Мартийн Стоувър. Не и когато тя очаква да се изкачи по служебната стълбица веднага щом партньорът ѝ се пенсионира.

— Да обобщим — прекъсва мислите му Пийт. — Заключението ни ще бъде „убийство и самоубийство“ и ще продължим напред. Трябва да продължим напред, Кърмит. Пенсионирам се. Известно време Из ще остане с куп случаи на главата и без партньор заради проклетите бюджетни съкращения. Тези неща — той посочва двете пликчета — са интересни, но не внасят повече яснота за случилото. Освен ако не мислиш, че го е нагласил някой гениален престъпник. Който кара таратайка и носи вехто яке, „закърпено“ с лепенки.

— Не, не мисля — отговаря Ходжис. Спомня си нещо, което Холи каза за Брейди Хартсфийлд вчера. Използва думата „архитект“. — Смятам, че е така. Убийство и самоубийство.

Холи за миг го поглежда — изненадано и обидено, после отново свежда очи.

— Обаче ще те помоля за нещо, Пийт.

— Казвай. Ще ти услужа, ако мога.

— Опитах се да включа електронната игра, но екранът си остана тъмен. Вероятно няма батерия. Не исках да проверявам, защото на плъзгащото се капаче може да са останали отпечатъци.

— Ще се погрижа да проверят, но се съмнявам…