Стивън Кинг - Край на дежурството

Z-Boy: Той още не е приключил с теб.

Ходжис намръщено се взира в екрана. Накрая се привежда и написва:

Kermitfrog19: Кой не е приключил с мен? Кой?

Не получава отговор.

Ходжис и Холи се срещат с Пийт и Изабел в „Закусвалнята на Дейв“, заведение за бързо хранене на една пресечка от „Старбъкс“ — кафенето, където сутрин е истинско стълпотворение. Днес най-нетърпеливите вече са закусили при Дейв и четиримата могат да си изберат къде да седнат. Настаняват се на маса в дъното. От радиото в кухнята звучи песен на „Бедфингър“ и сервитьорките се смеят.

— Имам само половин час — подхваща Ходжис. — После отивам на лекар.

— Нищо сериозно, надявам се. — Пийт разтревожено се привежда напред.

— Не. Добре съм. — Тази сутрин наистина е добре — чувства се отново на четирийсет и пет. Съобщението на компютъра му, колкото и загадъчно и зловещо да беше, явно е по-добро лекарство от джелузил.

— Да преминем към това, което открихме. Холи, покажи им доказателства номер 1 и номер 2.

Холи изважда (доста неохотно) от карираното си куфарче играта „Заппит“ и капачката за обектив, намерена в гаража на номер 1588. И двете са в найлонови пликчета, капачката още е увита в салфетките.

— Какви сте ги вършили вие двамата? — пита Пийт. Опитва се да говори шеговито, но в тона му прозира лек упрек.

— Разследвахме — отвръща Холи и макар по принцип да избягва да гледа хората в очите, хвърля бърз поглед към Изи Джейнс, сякаш казва: „Разбираш ли?“

— Обяснете — тросва се Изи.

Ходжис разказва, Холи седи до него — навела е очи и не е отпила нито глътка от безкофеиновото кафе. Челюстите ѝ обаче се движат — отново дъвче никотинова дъвка.

— Невероятно! — възкликва Изи, щом Ходжис приключва. Побутва пликчето с играта. — Увила си играта във вестника, все едно е сьомга от пазара, и си я изнесла от къщата.

Холи сякаш се свива в стола си. Стиска ръце толкова силно в скута си, че кокалчетата ѝ са побелели.

Ходжис харесва Изабел, макар че веднъж едва не го подхлъзна в една стая за разпити (по време на случая с Мистър Мерцедес, когато бе затънал до ушите в незаконно разследване), но в момента не му е особено симпатична. Не може да харесва човек, който принуждава Холи да се свива така.

— Не се заяждай, Из. Обмисли го. Ако Холи не беше намерила това нещо — и то напълно случайно, — още щеше да си стои там. Вашите хора нямаше да претърсят къщата.

— Вероятно нямаше да се обадите и на икономката — намесва се Холи и макар все още да гледа надолу, гласът ѝ звучи твърдо. Ходжис се радва, че се е взела в ръце.

— Щяхме да стигнем до Олдърсън навреме — възразява Изи, но тъмносивите ѝ очи потрепват и тя ги завърта нагоре и вляво, докато го изрича. Класически издайнически жест на лъжеца и когато го вижда, Ходжис разбира, че с Пийт дори не са обсъждали икономката, макар че в крайна сметка вероятно щяха да стигнат до нея. Пийт Хънтли може и да си пада натегач, но натегачите поне изпипват нещата, не може да се отрече.

— Ако е имало отпечатъци по устройството — добавя Изи, — вече ги няма. Унищожени са.

Холи си мърмори нещо под носа и Ходжис си спомня, че когато я срещна за първи път (и я подцени), мислено я нарече Холи Мрънкалото.

Изи се привежда, сивите ѝ очи още повече потъмняват:

— Какво каза?

— Че е нелепо — отговаря Ходжис, макар да знае, че думата всъщност беше глупаво . — Права е. Беше между възглавницата и страничната облегалка на фотьойла на Елъртън. Всички отпечатъци вече са били заличени и ти го знаеш. Освен това, щеше ли да претърсиш цялата къща?

— Може би — кисело промърморва Изабел. — Зависи какво щяхме да научим от събраните улики.

Нямаше улики, освен онези от спалнята и банята на Мартийн Стоувър. Всички го знаят, включително и Изи, и не е необходимо Ходжис да го изтъква.

— Спокойно — обръща се Пийт към партньорката си. — Аз поканих Кърмит и Холи там и ти се съгласи.

— Беше, преди да науча, че ще вземат…

Изабел замълчава. Ходжис с интерес чака продължението. Ще каже ли „улика“ ? Улика за какво? Пристрастяване към пасиансите, „Енгри Бърдс“ или „Фрогър“?

— Предмет, принадлежащ на госпожа Елъртън — довършва неуверено тя.

— Е, сега е в ръцете ви — казва ѝ. — Може ли да продължим? Няма да е зле да поговорим за човека, който ѝ е дал играта в супермаркета и е твърдял, че компанията очаква с нетърпение мнението на потребителите за устройство, което отдавна не се произвежда?