Стивън Кинг - Край на дежурството

Приближава се, мисли да каже: „Тази наистина ти харесва, нали?“, но си спомня подчертаното „Не пренебрегвайте тази заповед“ и вместо това поглежда екранчето. Разбира защо демото му харесва; има нещо красиво и пленително в начина, по който се появяват екзотичните рибки, спират за кратко, а после плясват с опашки и отплуват. Някои са червени… други — сини… трети — жълти… о, има и една розова…

— Не зяпай.

Гласът на Брейди скърца като пантите на рядко използвана врата и макар между думите да има голяма пауза, те са съвсем ясни. Нямат нищо общо с обичайното му неразбираемо дърдорене. Селма подскача, сякаш я е сръчкал, а не е проговорил. На екрана на играта запримигва синя светлина и за момент скрива рибките. Селма поглежда часовника, закачен наобратно на престилката ѝ, и вижда, че вече е осем и половина. Боже, наистина ли е стояла тук почти двайсет минути?

— Вън!

Брейди не откъсва очи от екрана, където рибките плуват напред-назад, насам-натам. Селма с усилие отмества поглед от играта.

— Ела после. — Пауза. — Като свърша. — Пауза. — Да гледам.

Тя се подчинява и щом излиза в коридора, отново се чувства на себе си. Брейди говори — голям праз. Обича да гледа демото на „Вирче с рибки“, както някои мъже обичат да гледат момичета по бикини да играят волейбол? Пак голям праз. По-важният въпрос е защо позволяват на деца да си играят с такива джаджи. Надали са полезни за мозъците на подрастващите, нали така? От друга страна, децата постоянно играят на компютърни игри, така че сигурно са имунизирани. А и тя си има доста работа. Нека Хартсфийлд си седи на стола и си зяпа джаджата.

В крайна сметка, не прави нищо лошо.

Феликс Бабино се навежда сковано като андроид в стар фантастичен филм. Бърка в куфарчето си и изважда плоско розово устройство, което прилича на електронен четец. Екранът е сив и празен.

— Тук има цифри, които искам да откриете — обяснява ѝ. — Девет на брой. Ако успеете, сестра Скапели, днешният инцидент ще си остане между нас.

Първата ѝ мисъл е „Сигурно си се побъркал“, но не може да му го каже, не и докато целият ѝ живот зависи от него.

— Как бих могла? Нищо не им разбирам на тези електронни джаджи! Едва се справям с телефона си!

— Глупости. Бяхте много търсена като хирургична сестра. Заради сръчността ви.

Вярно е, но са изминали десет години, откакто работеше в операционния блок на „Кайнър“ и подаваше ножици, ретрактори и тампони за попиване. Бяха ѝ предложили шестседмичен курс по микрохирургия — болницата бе готова да поеме седемдесет процента от таксата, обаче тя не прояви интерес. Или поне така твърдеше; всъщност се боеше да не се провали на курса. Все пак Бабино е прав, в разцвета на силите си беше сръчна и бърза.

Той натиска бутон в горната част на устройството. Скапели проточва врат да погледне екранчето, на което се появява надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ В ЗАППИТ!“ После излизат какви ли не иконки. Старшата предполага, че са игри. Бабино плъзга пръст по екрана веднъж, два пъти, сетне ѝ казва да застане до него. Когато тя се поколебава, лекарят се усмихва. Може би иска да я предразположи, но вместо това усмивката му я ужасява. Защото очите му са празни, нечовешки.

— Хайде, сестра. Няма да ви ухапя .

Разбира се, че няма. Ами ако лъже и я ухапе?

Въпреки това тя се приближава, за да вижда екрана, на който плуват екзотични рибки. Когато плеснат с опашки, нагоре се вдигат мехурчета. Звучи смътно позната мелодия.

— Виждате ли тази игра? Казва се „Вирче с рибки“.

— Ддда — изпелтечва тя и си мисли: „Наистина е побъркан. Умът му е дал на късо от прекалено много работа.“

— Като докоснете с пръст долната част на екрана, играта ще започне, но не това искам от вас. Трябва ви само демото. Търсете розовите рибки. Не се появяват често и са бързи, така че гледайте внимателно. Не отмествайте поглед от екрана.

— Доктор Бабино, добре ли сте?

Гласът е нейният, но сякаш идва от много далеч. Той не отговаря, само продължава да се взира в екрана. Скапели също се заглежда. Рибките са интересни. А мелодийката е някак хипнотизираща. Екранът проблясва със синя светлина. Старшата примигва и светлината изчезва. Рибките плуват насам-натам. Пляскат с опашчици и пращат нагоре бълбукащи мехурчета.

— Щом видите розова рибка, потупайте я с пръст и ще се покаже цифра. Девет розови рибки, девет цифри. Ще означава, че сте приключили и че всичко ще е минало. Разбирате ли?

Мисли да го пита дали трябва да записва цифрите, или само да ги запомня, но ѝ се струва твърде сложно и затова се съгласява.