Стивън Кинг - Край на дежурството

Става от леглото, бавно отива в банята и изважда от аптечката голямата бутилка с лекарство против киселини джелузил, като се старае да не се поглежда в огледалото. Отпива четири големи глътки, после се привежда и чака дали стомахът му ще ги приеме, или ще натисне бутона за катапултиране като с пилешката супа.

Не повръща и болката започва да намалява. Понякога лекарството помага. Невинаги.

Обмисля да се върне в леглото, обаче се бои, че тъпата пулсираща болка ще се върне, щом легне. Вместо това се затътря в кабинета си и включва компютъра. Знае, че това е най-неподходящият момент да проучва възможните причини за симптомите си, обаче не може да устои. Появява се скрийнсейвърът му (друга снимка на Али като дете). Той посочва с мишката долната част на екрана, за да отвори браузъра Файърфокс, и се вцепенява. На лентата с иконки долу има нещо ново. Между балончето за текстови съобщения и иконката-камера на програмата за видеоразговори „Фейс Тайм“ се мъдри син чадър с червена единичка над него.

— Съобщение в „Синия чадър на Деби“ — промърморва той. — Не може да бъде!

Преди почти шест години Джером Робинсън, тогава още тийнейджър, качи на компютъра му приложението „Синия чадър“. Брейди Хартсфийлд, известен като Мистър Мерцедес, искаше да комуникира с ченгето, което не бе успяло да го хване, и макар да се беше пенсионирал, Ходжис беше готов да разговарят. Защото накараш ли боклуци като Мистър Мерцедес да говорят (нямаше много като него и слава Богу), те са само на крачка от това да бъдат заловени. Важеше с пълна сила за арогантните престъпници, а Хартсфийлд беше олицетворение на арогантността.

И двамата имаха свои причини да комуникират през сигурен, по общо мнение непроследим сайт за чат със сървъри в най-мрачните дебри на Източна Европа. Ходжис искаше да подмами извършителя на убийствата пред Общинския център да направи грешка, за да го идентифицира. Мистър Мерцедес искаше да подмами Ходжис да се самоубие, както беше сторил с Оливия Трилони.

„Какъв ли е животът Ви? — бе написал в първото си писмо до Ходжис — онова, което пристигна по истинската поща. — Какъв ли е животът Ви, след като вече не изпитвате «тръпката от преследването»?“ И още: „Искате ли да се свържете с мен? Да споделите мислите си? Влезте в сайта «Под синия чадър на Деби». Дори Ви измислих потребителско име: kermitfrog19.“

С помощта на Джером Робинсън и Холи Гибни Ходжис издири Брейди и Холи го цапардоса по главата с Бияча. Джером и Холи получиха право десет години да използват безплатно всички общински услуги; Ходжис получи пейсмейкър. Имаше тъга и загуба, за която не иска да мисли — дори сега, след толкова много време, обаче несъмнено за града и особено за всички, които бяха в концертна зала „Минго“ онази вечер, всичко завърши благополучно.

В някакъв момент между 2010 и сега иконката на синия чадър изчезна от лентата в долната част на екрана. Ако Ходжис се е питал къде се е дянала (не помни подобно нещо), вероятно е предположил, че или Джером, или Холи са я изпратили в кошчето, докато са се опитвали да оправят поредното му издевателство над беззащитния си компютър „Макинтош“. Само че явно един от двамата я е преместил в папката с приложения, където синият чадър е останал далеч от очите му през изминалите години. По дяволите, може самият той да е преместил иконката там и да е забравил. След шейсет и пет, когато хората в трета възраст поемат по финалната права, паметта им често пропуска това-онова.

Посочва с мишката синия чадър, поколебава се, после кликва. Картината на десктопа му се заменя от друга: млада двойка на вълшебно килимче, летящо над безкрайно море. Сребристият дъжд вали, но двойката е на сухо под синия чадър.

Ах, какви спомени връща!

Въвежда kermitfrog19като потребителско име и парола — нали така правеше преди според инструкциите на Хартсфийлд? Не помни точно, но има само един начин да разбере. Натиска клавиша ENTER.

Машината помисля секунда-две (струват му се повече) и после, хоп, вътре е. Намръщва се на това, което вижда. Брейди Хартсфийлд използваше merckill за потребителско име, съкратено от Mercedes Killer — Убиеца с мерцедеса. Ходжис помни това съвсем ясно, но му пише друг човек. Не би трябвало да се изненадва, защото Холи направи на пихтия мозъка на Брейди, но някак си не го е очаквал.

Z-Boy иска да говори с теб!

Искаш ли да разговаряш със Z-Boy?

Да Не

Той посочва с курсора Даи в следващия миг се появява съобщение. Само едно изречение, няколко думи, които Ходжис препрочита отново и отново, изпълнен не със страх, а с вълнение. Тук има нещо. Не знае какво, но усеща, че е важно.