Стивън Кинг: Край на дежурството

Какво беше казал на Холи, докато пътуваха насам? Да остави тази история зад гърба си, нали?

Прегазеният Брейди лежи на снега. Червата му, разпилени около него, са като криле на червен дракон. Локви от гореща кръв попиват в снега. Очите му обаче са отворени и ясни и изведнъж Ходжис пак усеща в главата си онези пръсти. Този път не опипват лениво. Този път са обезумели, домогват се до целта. Той ги прогонва лесно, както навремето санитарят, тътрещ парцала по коридора, прогони този човек от главата си.

Изплюва Брейди като динена семка.

— Помогни ми — шепне Хартсфийлд. — Помогни!

— Мисля, че никой не може да ти помогне. Прегазен си от тежка машина. Сега вече знаеш какво е да те премаже автомобил. Нали?

— Боли — шепне онзи.

— Да. Вярвам ти.

— Застреляй ме, ако не можеш да ми помогнеш.

Ходжис протяга ръка, Холи му подава револвера като медицинска сестра, която подава скалпел на лекаря. Той отваря барабана и изважда единия от двата патрона. Завърта обратно барабана и макар че болката вече се е разпростира в цялото му тяло, коленичи и слага оръжието на баща си в ръката на Брейди:

— Ти го направи. Открай време го искаш.

Джером е нащрек, готов да се намеси, ако откаченият психопат реши да използва последния патрон, за да убие Ходжис. Обаче Брейди се опитва да допре дулото до главата си. Не успява. Ръката му потръпва, но не се вдига. Той отново изпъшква. От устата му бликва кръв и се стича между зъбите на Феликс Бабино, разкрасени със скъпи коронки. „Щях да го съжаля, ако не знаех какво направи пред Общинския център, какво се опита да стори в концертна зала «Минго» и каква машина за самоубийства задейства днес — мисли си Ходжис. Тази машина ще се забави и ще спре след смъртта на основния ѝ оператор, обаче преди това ще погуби още неколцина млади хора. Самоубийството е заразно. — Можеше да събуди у мен съжаление, ако не беше чудовище!“

Холи коленичи, вдига ръката на Брейди и притиска до слепоочието му дулото на револвера:

— Господин Хартсфийлд, трябва да довършите сам. И нека Господ се смили над душата ви.

— Аз пък се надявам Бог да не му прости — обажда се Джером. Под светлината на фаровете лицето му е като издялано от камък.

В продължение на един безкраен миг се чуват само ръмженето на мощния двигател на снегохода и воят на усилващия се вятър.

— Майчице! — възкликва Холи. — Пръстът му не е на спусъка. Моля ви, помогнете, няма да мога…

Прогърмява изстрел.

— Последният фокус на Брейди — промърморва Джером.

Ходжис няма сили да се върне при експедишъна, но Джером успява да го качи в кабината на снегохода. Холи сяда от другата му страна. Джером се настанява зад кормилото и включва на скорост. Макар да дава назад и да заобикаля останките от тялото на Бабино, нарежда на Холи да не гледа, докато не превалят първия хълм, и пояснява:

— Оставяме кървави следи.

— Отврат.

— Точно така — съгласява се той. — Отврат е.

— Търстън ми предложи моторна шейна — отбелязва Ходжис. — Не спомена за танк „Шърман“.

— Това е снегоход „Тъкър Сноу-Кат“, а ти не си предложил на дядката да задържи като гаранция кредитната ти карта плюс чудесния джип, който ме докара благополучно до този пущинак.

— Наистина ли Брейди е мъртъв? — пита Холи. Обърнала се е към Ходжис и грамадната цицина на челото ѝ сякаш пулсира.

— Нали го видя как се застреля?

— Да, но сигурен ли си, че е мъртъв?

Отговорът, който няма да ѝ даде, е „Не, не още. Не и докато слузестата диря в главите на бог знае колко хора не изчезне благодарение на забележителната способност на мозъка да се самолекува. Но след седмица, най-много месец, Брейди ще е мъртъв.“

— Да — казва. — И още нещо, Холи. Благодаря ти, че ми избра този сигнал за съобщенията. Момчетата с хоумръна.

— Какво пише? В съобщението де.

Ходжис изважда мобилния си от джоба на палтото, прочита съобщението и възкликва:

— Да му се не види! — Засмива се и добавя: — Бях го забравил, честно…

— Какво? Покажи, покажи, покажи!

Накланя телефона, та тя да прочете съобщението, изпратено от дъщеря му Алисън от Калифорния, където без съмнение няма сняг и е топло:

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ТАТКО! НА 70, НО НЕ СЕ ДАВАШ! ИЗЛИЗАМ ОТ СУПЕРМАРКЕТА, ЩЕ ЗВЪННА ПОСЛЕ. XXX АЛИ

За първи път след завръщането на Джером от Аризона, се появява Тайрон Зевзека:

— Ма вий на седемдесе ли сте, мастъ Ходжис? Глей ти! Че ас и шейсе и пет не ви давам!

— Стига, Джером — скастря го Холи. — Знам, че ти е забавно, но е нелепо да говориш като невежа.