Стивън Кинг: Край на дежурството

Ходжис се разсмива. Боли го, обаче не може да се сдържи. Остава в съзнание по целия път до сервиза на Търстън, дори няколко пъти си дръпва от джойнта, който Холи запалва и му подава. После започва да му притъмнява. Хрумва му, че май си отива.

„Честит ми рожден ден“ — казва си.

И мракът го поглъща.

Пийт Хънтли не познава Окръжна болница „Кайнър“ добре, колкото бившия си партньор, многократно посещавал тук дългосрочно пребиваващ пациент, вече покойник. Спира два пъти — веднъж на главната рецепция и втори път на тази в Онкологията, — докато открие стаята на Ходжис. Влиза, но вътре няма никого. Балони с надписи „ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ТАТКО“, завързани за перилото на леглото, се реят към тавана.

Някаква сестра надниква в стаята, вижда го как изумено гледа празното легло и се усмихва:

— Всички са в зимната градина в дъното на коридора. Устроили са си малко празненство. Мисля, че не сте закъснели.

Пийт тръгва натам. Зимната градина е с голям прозорец на тавана, навсякъде се виждат растения — може би за да разведрят пациентите или да им осигурят повече кислород, може би и двете. На масичка до едната стена четирима души играят карти. Двама са плешиви, третият е включен на система за инфузионно преливане. Кърмит седи под прозореца и подава парчета торта на гостите си: Холи, Джером и Барбара. Пуснал си е брада и тя е бяла като сняг. Пийт си спомня как навремето водеше в търговския център децата си, за да видят Дядо Коледа.

— Пийт! — възкликва Ходжис и се усмихва. Надига се, но бившият му партньор му прави знак да не става. — Настани се, хапни си торта. Али я купи от сладкарницата на Батул. Открай време ѝ е любимата, като малка все ме караше да я водя там.

— Тя къде е? — пита Пийт, взима стол и се настанява до Холи. Над лявото ѝ око има превръзка, Барбара е с гипсиран крак. Само Джером изглежда здрав и бодър, въпреки че в ловния лагер се размина на косъм със смъртта.

— Замина си тази сутрин. Бяха ѝ дали само два дни отпуска. През март има право на три седмици почивка и обеща отново да дойде. Ако ми е необходима де.

— Как си?

— Бива. — Ходжис завърта очи нагоре и наляво. — С лечението ми са заети трима онколози и първите изследвания изглеждат обнадеждаващи. — Той подава парче торта на бившия си партньор.

— Много се радвам! Ама това парче е прекалено голямо.

— Стегни се и го изяж. Слушай, за отношенията ти с Изи…

— Разбрахме се — прекъсва го Пийт. Бодва парченце от тортата и промърморва с пълна уста: — Ммм, вкусно е. Казват, че морковена торта с крем сирене не повишава кръвната захар.

— Значи купонът по повод пенсионирането ти…

— Ще се състои. Пък и официално не съм го отменял. Още разчитам да вдигнеш първия тост. И не забравяй…

— Да, да, и бившата ти съпруга, и сегашното ти гадже ще са там, затова не бива да ръся цинизми. Схванах.

— Абе, бях длъжен да те предупредя. — „Твърде голямото“ парче торта бързо се смалява. Барбара изумено наблюдава как Пийт омита и последната троха.

— Ще си имаме ли неприятности с полицията, Пийт? — разтревожено пита Холи.

— Не. Всичко е наред. Освен да почета стария си приятел, причината за посещението ми е да ви съобщя добрата новина.

Тя се обляга на стола и облекчено въздъхва, издухвайки от челото си кичурите прошарена коса.

— Обзалагам се, че са лепнали всичко на Бабино — обажда се Джером.

— Истина говориш, млади падуан — отвръща Пийт и насочва към него пластмасовата си вилица.

— Може би ще ви е интересно да научите, че прочутият кукловод Франк Оз е озвучавал Йода — казва Холи. Оглежда се. — Поне на мен ми е интересно.

— На мен ми е интересна тортата — признава Пийт. — Може ли още малко? Съвсем мъничко?

Барбара му подава още едно парче, което не е мъничко, обаче Пийт не възразява. Хапва си и я пита как е.

— Добре — отвръща преди нея Джером. — Има си гадже. Хлапак на име Дърийс Невил. Голяма баскетболна звезда.

— Млъквай, Джером, не ми е гадже.

— Да бе, виж ми окото. Всеки ден е при теб, откакто ти си счупи крака. Така правят само влюбените мъже.

— Имаме да си говорим за много неща — наперено отговаря Барбара.

— А Бабино… — връща се на темата Пийт. — Болничната администрация има запис от охранителни видеокамери, на който се вижда как той влиза през задния вход в нощта на убийството на жена му, преоблечен като човек от поддръжката. Сигурно е разбил някое шкафче. Излиза, връща се петнайсет минути по-късно — този път носи своите дрехи — и си тръгва.