Дийн Кунц - Полунощ

За момент Ломан загуби представа за околния свят.

Когато чувството за място и време се възвърна у него, първо погледна към вратата и видя, че тя е открехната. Ако Дени не ги е видял, когато е идвал насам по коридора, със сигурност ги е чул, но Ломан не знаеше с точност. След Промяната срамът и скромността се превръщаха в непростими недостатъци.

Когато възвърна усещането си за околния свят напълно, у него се прокрадна страх и той бързо се опипа, за да се увери, че нищо не беше станало с него. По средата на акта, когато дивото В него взе връх, си помисли, че по време на оргазма ще се промени, ще регресира. Но сега се увери, че всичко беше наред.

Обаче лепнеше от кръв.

Щракна нощната лампа.

— Изгаси я! — веднага му заповяда Грейс.

Светлината на лампата не го удовлетвори. Сякаш искаше подробно да я разгледа… да види дали тя не беше променена по някакъв начин.

Не беше регресирала. Или ако е била „нещото“, пак се е върнала в човешкия си вид. Тялото й беше изцапано с кръв и няколко подутини личаха по плътта й, все още неуспели да се затворят.

Изгаси лампата и седна на края на леглото.

В резултат на Промяната драскотините и леките рани се затваряха за секунди. Можеше да наблюдава как плътта сама зараства. Сега бяха неуязвими за болести, имунните им системи работеха безупречно и срещу най-заразния вирус. Шедак казваше, че животът им ще се удължи много, сигурно стотици години.

Те също умираха, разбира се, но само от рани, които разкъсваха и спираха сърцето, разрушаваха мозъка или унищожаваха дробовете им и спираха потока на кислород към кръвта. Ако вена или артерия беше разкъсана, снабдяването с кръв към този кръвоносен съд драстично намаляваше, докато заздравее. Ако друг важен орган, освен сърцето, дробовете или мозъка беше наранен, тялото с часове, поддържаше живота, докато се прилагаха ускорени процедури на лечение. Те все още не бяха надеждни като машините, защото машините не можеха да умират. Посредством необходимите резервни части една машина можеше да се възстанови и пак да заработи, ала те все пак биологично бяха по-издръжливи.

Живот стотици години…

Понякога Ломан мислеше за това.

Стотици години живот само със сетивни усещания и чувство на страх.

Стана от леглото и отиде в банята, взе душ, за да измие кръвта.

Не можеше да срещне погледа си в огледалото.

Върна се в стаята и без да пали лампата, си облече чиста униформа.

Грейс още лежеше.

— Бих искала да заспя.

Ломан усети, че тя все още тихо плаче.

Излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

Събраха се в кухнята. Това се хареса на Теса, тъй като най-щастливите моменти от юношеството й бяха семейните разговори в кухнята на къщата им в Сан Диего.

Кухнята беше душата на дома и на семейството. По някакъв начин и най-големите проблеми се превръщаха в незначителни, когато се обсъждаха в затоплена кухня, ухаеща на кафе, горещо какао и на домашни кифлички или кекс. В кухнята се чувстваше уверена в себе си.

Кухнята на Хари Талбот беше широка. Беше направена, за да бъде удобна за човек в инвалиден стол, с много място около кухненските уреди, разположени в центъра. Шкафовете бяха поставени ниско, за да се достигат от седнал човек. Иначе беше кухня като всички други кухни — шкафовете боядисани в приятен кремав цвят, подът покрит с бледожълти керамични плочки, в ъгъла тихо жужеше хладилник. Щорите „Леволор“ на прозорците се управляваха с електричество и Хари ги спусна.

След като изпробваха телефоните и откриха, че цялата телефонна система е прекъсната, Хари покани Сам и Теса да се настанят около кръглата маса в ъгъла, докато той приготви хубаво колумбийско кафе в малка кафемашина.

— Пийнете да се стоплите — каза той. — Ще ви дойде добре.

Съвсем премръзнала и изморена, Теса не отклони поканата. Следеше действията на Хари възхитена. Въпреки физическия си недостатък, той добре се справяше с домакинството.

Със здравата си ръка и няколко трудни движения той измъкна пакет с кифлички с ябълкова плънка от кутията за хляб, половин шоколадов кекс от хладилника, чинии, вилици и хартиени салфетки. Когато Сам и Теса предложиха помощта си, той отклони жеста им с усмивка.

Тя усещаше искреността на този човек. Той просто беше радостен, че има гости, независимо от необикновения час и зловещите обстоятелства. Навярно това беше рядкост за него.

— Ще го пиете без сметана — оправда се той. — Имам само мляко.