Дийн Кунц - Полунощ

— Новата раса е мостът между човека и машината, Ломан. Но един ден нашите създания изцяло ще прекосят този мост и ще се слеят с машините, защото само в такъв случай човечеството ще стане напълно съвършено и напълно контролирано.

— Дени — произнесе тихо Ломан.

Момчето не отговори.

Ломан излезе от стаята.

В края на коридора беше голямата спалня. Грейс лежеше в леглото на тъмно.

От Промяната насам не можеше да се оплаче от недостиг на светлина, тъй като зрението й беше подобрено. Дори в тъмната стая Грейс виждаше добре, както и Ломан. За тях светът на тъмнината вече не беше черен, а тъмносив.

Той седна на ръба на леглото.

— Здравей!

Тя не отговори.

Постави ръка на главата й и разроши дългата й кестенява коса. Докосна лицето й, по което се стичаха сълзи, нещо, което дори със силното си зрение не беше забелязал.

Плачеше. Тя плачеше и той подскочи, защото хората от Новата раса не плачеха.

Пулсът му се ускори и кратък, но прекрасен лъч на надежда се прокрадна в него. Дали заглъхването на емоциите беше преходно явление?

— Какво има? — попита той. — За какво плачеш?

— Страх ме е.

Лъчът на надеждата му се стопи. Значи страхът е предизвикал сълзите й, страхът и отчаянието, а той знаеше, че тези чувства си оставаха и в Новия свят, всъщност бяха единствените, които се усещаха.

— От какво те е страх?

— Не мога да заспя.

— Но ти нямаш нужда от сън.

— Така ли?

— Никой от нас няма нужда от сън.

Преди Промяната мъжете и жените имаха нужда от сън, тъй като човешкото тяло беше ограничено във функциите си. Много време беше необходимо да си почине и да се съвземе от натоварването през деня, да се справи с токсичните вещества, вътрешно произведени от него, и с онези, поети от външната среда.

Но при Новата раса всеки телесен процес и всички функции бяха превъзходно регулирани. Работата на природата беше усъвършенствана. Всеки орган, всяка система, всяка клетка работеха по-ефикасно, произвеждаха по-малко излишества, по-лесно ги изхвърляха, прочиствайки се и подмладявайки се във всеки час на деня. Грейс знаеше това не по-зле от него.

— Копнея за сън — каза тя.

— Чувствата ти още зависят от навика.

— Денят стана много дълъг.

— Ще изпълним времето. Новият свят ще бъде зает свят.

— А какво ще правим в Новия свят, когато го достигнем?

— Шедак ще ни каже.

— А дотогава…

— Имай търпение — рече той.

— Страх ме е… Копнея за сън, жадувам за сън.

— На нас не ни е нужен сън — увери я той търпеливо.

— Не ни е нужен сън — повтори тя механично, — но трябва да спим.

Двамата замълчаха за малко.

После хвана ръката му и я постави на гърдите си.

Беше гола.

Опита се да се отдръпне от нея, боейки се от повторението на случилото се преди, когато правеха любов. Не. Не беше любов. След Промяната това се превърна в чист секс. Освен физическото усещане те не изпитваха други чувства, не изпитваха нежност или любов. Мятаха се силно един върху друг, извиваха се с цел да увеличат възбудата на сетивата си. Никой от тях не мислеше за удоволствието на другия, а само за собственото си задоволяване. Сега поради бедността на духовния им живот се опитваха да компенсират тази загуба със сетивни удоволствия — главно храна и секс. Обаче без вълнението всеки техен акт беше празен. Опитваха се да компенсират тази празнота с измислици. Обикновен обяд превръщаха в празненство, а празничните гуляи — в невъобразимо чревоугодничество. Сексът им беше сведен до животинско, зверско съвкупление.

Грейс го дръпна на леглото.

Той не искаше, но не можеше да откаже.

Трепереща от възбуда, Грейс дишаше тежко. Трескаво го разсъблече и се качи върху него. Издаваше странни звуци, без да говори.

Възбудата на Ломан съответстваше на нейната. Притискаше се до нея, загубил чувство за време и пространство, сякаш в момента живееше само за да засили огъня в слабините си, да го засили безкрайно, докато стигнеше до непоносима жега, влажна и изгаряща. Да го засили до точката, при която цялото тяло ще бъде погълнато от пламъци. Сменяше позите, притискаше я плътно, блъскаше се в нея, вътре, все по-навътре толкова грубо, че сигурно я нараняваше, но не го интересуваше. Тя се протягаше и забиваше до кръв нокти в него и той я драскаше, защото кръвта носеше възбуждащ мирис. Беше сладка и нямаше значение, че взаимно се нараняват, тъй като това бяха изкуствени рани, зарастващи за секунди, защото те бяха от Новата раса. Телата им бяха съвършени, потичаше малко кръв, а след това раните бързо се затваряха и те пак започваха да се дерат. Това, което искаха, беше да се откъснат от действителността, да бъдат обладани от дивия дух, да отхвърлят забраните на цивилизования свят, включително и изправената човешка форма, да подивеят, да регресират, да се предадат, тъй като сексът щеше да бъде по-вълнуващ по този начин. Празнотата щеше да се запълни, щяха да се задоволят. После, когато свършат, ще отидат на лов заедно, ще ловуват и убиват, бързи и ловки, ще хапят и разкъсват, сперма и кръв, сладка и ароматна кръв…