Дийн Кунц - Полунощ

Притиснала Криси до себе си, Теса погледна към Сам и прошепна:

— И какво? Да стоим тук, да се надяваме, че няма да ни на: мери… или да се движим?

— Струва ми се, че е по-безопасно да се движим. По-лесно ще ни пипнат, ако стоим на едно място.

Той се оправи към коридора.

Зад гърба им се чу леко дрънчене.

Сам се закова на място, даде знак на Теса и Криси да вървят напред и се обърна да пази изхода.

С Криси до себе си младата жена се промъкна до вратата и натисна внимателно дръжката.

Шедак изскочи от тъмнината и допря дулото на пушката си в корема й.

— Сега вече ще съжаляваш — процеди той.

Вдигнаха капака. Лъч светлина от килера се стрелна към гредите, но не освети отдалечения ъгъл, в който се бе свил Хари.

Сакатата му ръка беше свита на скута му, с другата стискаше пистолета.

Сърцето му биеше до пръсване. Гърлото му беше така стегнато, че не можеше да диша. Замаян беше от страх. Но, Велики Боже, все още беше жив!

Разтегнаха стълбата със скърцане и дрънчене.

Томи Шедак притискаше в корема й дулото на пушката. Внезапно осъзна колко е красива и реши да не я убие веднага, не преди да му направи някои неща. Беше негова и по-добре да разбере това или щеше да я накара да съжалява.

Тогава видя и момичето до нея, едно малко хубаво момиченце само на десет или на дванадесет, и то го развълнува още повече. Първо щеше да се наслади на него и след това на по-възрастната, щеше да ги има по всички начини и да им причини болка, тъй като цялата власт беше в ръцете му. Беше видял лунния ястреб три пъти.

Влезе в стаята с дуло, притиснато към корема на жената. Зад тях стоеше Букър със стреснато изражение. Томи Шедак заповяда:

— Хвърли оръжието и се отдръпни, или тази кучка ще се превърне в малиново сладко, ако не си достатъчно бърз.

Букър се поколеба.

— Хвърли го — настоя Томи Шедак.

Агентът пусна оръжието и отстъпи встрани.

Томи накара жената да се обърне и да натисне ключа за осветлението. Сенките в стаята се стопиха.

— Добре, а сега всички седнете на онези три стола и не хитрувайте.

Отдръпна се от жената, като ги държеше на прицел. Изглеждаха изплашени и това го разсмя.

Сега се предаде на вълнението, защото реши да убие Букър преди жената и момичето; не изведнъж, а бавно: първо ще го простреля в краката, ще го остави да лежи на пода, да се гърчи, след това пак ще стреля, но така, че все още да е жив, момичето и жената да го гледат и да разберат какъв мъж бе Шедак, да му бъдат благодарни, че ги е пощадил, да паднат на колене и да го оставят да прави с тях каквото си иска. Да изпусне парата, събирана в него тридесет години.

Зловещият вой нахлу през отдушниците на покрива от противоположни посоки. Сякаш вратите на ада се бяха отворили.

Хари се замисли за Сам, Теса и Криси.

Под него невидимият екип по Промяната намести стълбата. Един от тях започна да се катери към тавана.

Хари се питаше на какво ли приличаха. Дали бяха наглед като обикновени хора — старият доктор Фиц със спринцовка, в компанията на няколко полицаи? Или пък бяха някакви чудовища? Или някои от полумашините — получовеци, за които говореше Сам?

Първият се покатери през отворения капак. Беше доктор Уърти, най-младият лекар в града. Хари си помисли да го убие, докато още беше на стълбата. Но от двадесет години не беше стрелял и не желаеше да прахосва малкото патрони. Най-добре беше да изчака.

Уърти не носеше фенерче. Сякаш нямаше нужда от него. Погледна в най-тъмния ъгъл, където беше седнал Хари, и каза:

— Как разбра, че идваме, Хари?

— Интуиция на инвалид — отвърна саркастично сакатият.

В центъра на таванското помещение имаше достатъчно място Уърти да се придвижва прав. Когато пристъпи напред, Хари стреля два пъти в него.

Първият изстрел не го улучи, но вторият го удари в гърдите.

Уърти политна назад и падна тежко върху голите дъски на пода. Загърчи се, но след секунди се изправи.

Хари си спомни какво му беше казал Сам за Колтрейнови: „Стреляй в процесора за данните!“

Прицели се в главата на Уърти и пак стреля два пъти, но от това разстояние — около осем метра — не успя да улучи. Започна да се колебае. Оставаха му още само четири патрона.

Още един човек се катереше по стълбата.

Хари стреля по него, но той продължи да се изкачва.

Оставаха му три патрона.

— Хари, ние не сме дошли да ти сторим зло. Не зная какво си чул или кой ти е разказвал за проекта, но не е каквото си мислиш — заяви доктор Уърти.