Дийн Кунц - Полунощ

Прекъсна речта си и наклони глава, сякаш заслушан в нечовешките вопли, които изпълваха нощта. Странно изражение, видно дори на слабата светлина, идваща от отворения капак, премина по лицето му.

После поклати глава, като че да се отърси от него, примигна и си спомни, че е дошъл да продаде своя еликсир на един упорит купувач.

— Не е лошо нещо, Хари. Особено в твоя случай. Ще можеш отново да ходиш не по-зле от другите. Ще се освободиш от парализата.

— А, не, благодаря. Не на такава цена.

— Каква е цената? — попита Уърти, разпервайки ръце с дланите нагоре. — Я ме виж. Каква цена съм платил?

— А душата ти?

Още някой се изкачваше по стълбата.

Човекът, когото Хари не успя да убие, бе заслушан във вибриращите вопли, долитащи през отдушниците на таванската стая. Стисна зъби, започна да примигва. Вдигна ръце, за да покрие лицето си, сякаш изведнъж го беше обзела непреодолима мъка.

Уърти забеляза състоянието на другаря си:

— Ванър, добре ли си?

Но ръцете на Ванър се… промениха. Китките му се издуха, пръстите му се удължиха — всичко това за няколко секунди. Когато свали ръце, челюстта му беше деформирана като на вълк. Ризата му се накъса от напора на тялото, придобиващо друга форма. Оголи зъби и изръмжа.

— …нужда… нужда, нужда, искам…

— Не! — извика Уърти.

Третият, който беше влязъл, се изтърколи на пода, същевременно променяйки се в отвратително насекомо.

Още преди да осъзнае какво върши, Хари изпразни пистолета в насекомото. Сетне сграбчи 45-калибровия револвер, стреля три пъти и най-после улучи „нещото“ в мозъка. То зарита, загърчи се и падна през отвора.

Ванър, който вече беше успял напълно да се промени в подобие на върколак от филмите на ужасите, изпищя в отговор на съществата отвън.

Уърти яростно дереше дрехите си, сякаш го подлудяваха, и беше на път да се промени в чудовище много по-различно от Ванър или от другия придружител. Някакво гротескно физическо превъплъщение, следващо собствената му налудничава фантазия!

На Хари му бяха останали само три патрона. Един трябваше да запази за себе си.

Вечерта след перипетиите в канала Сам си беше обещал, че ще се научи да приема провалите. Ето че отново го заплашваше провал.

Не можеше да го допусне, не и когато Теса и Криси бяха зависими от него. В най-лошия случай трябваше да се хвърли върху Шедак, преди онзи да натисне спусъка.

Шедак сякаш не разбираше, че е в опасност, беше напълно полудял. Можеше да натисне спусъка всеки момент.

— Ставай! — обърна се той към Сам.

— Моля?

— По дяволите, ставай! Легни на пода или ще те накарам да съжаляваш!

Сам разбра, че Шедак възнамерява да го застреля.

Поколеба се, след това се подчини, защото нямаше какво друго да направи. Пристъпи към откритото място, посочено от Шедак.

— Долу — заповяда безумецът. — Искам да чуя как се подмазваш!

Отпускайки се на едно коляно, Сам бръкна във вътрешния си джоб и измъкна металната пластинка, използвана от него вместо шперц в къщата на Колтрейнови. Хвърли я към прозореца.

Пластината издрънча, като се удари в стола.

Побърканият машинално обърна оръжието си по посока на звука.

С яростен вик Сам се хвърли върху Шедак.

Теса сграбчи Криси и я дръпна към стената на коридора. Надяваше се да не попаднат в престрелката.

Сам успя да сграбчи дулото на пушката, преди Шедак отново да я насочи към него. Използвайки свободната си ръка, запрати безумеца в една пейка.

Когато Шедак изпищя от болка, той изсумтя доволно, сякаш беше на път да се трансформира в едно от виещите навън същества. Сетне изрита Шедак между краката.

Високият мъж изпищя.

— Давай, Сам! — обади се одобрително Криси.

Докато Шедак, превит на две, се опитваше да си поеме дъх, Сам измъкна оръжието от ръцете му и отстъпи назад… и… и… един мъж в полицейска униформа нахълта в стаята.

— Не! Не… хвърлете пушката! Шедак е мой!

„Нещото“, което преди малко беше Ванър, пристъпи към Хари. Басово ръмжеше и бълваше жълтеникава слюнка. Хари стреля два пъти, но не успя да го убие. Раните на чудовището мигновено се затваряха.

Оставаше му само един патрон.

— …нужда, нужда…

Отвратителното същество се надвеси над него. Издутата му глава беше три пъти по-голяма от нормалното. От огромната уста стърчаха зъби на акула. Ванър не се беше задоволил да се превърне в хищник. Искал е да придобие ужасяващ вид.

Когато понечи да го захапе, Хари извади дулото на пистолета от устата си и прошепна: