Дийн Кунц - Полунощ

Когато Криси и Сам влязоха след нея, в далечината изгърмя пушка. После се разнесе втори изстрел от същата посока.

И тук имаше две врати, но първата водеше към стаята на диригента.

Върнаха се бързо към другата врата, зад която имаше коридор и надпис „СТЪЛБИ“, осветен в червено. Не пишеше „ИЗХОД“, а „СТЪЛБИ“, което означаваше, че водят към вътрешно помещение без изход.

— Заведи я горе — извика Сам.

— Но…

— Горе! Сигурно вече влизат през всеки възможен вход на партера.

— А ти какво ще…

— Ще устроя малка засада.

Една врата се блъсна и в музикалната зала проехтя изстрел.

— Вървете! — прошепна Сам.

Хари чу, че отварят дрешника със скритата стълба.

На тавана беше студено, но той беше вир вода, сякаш се намираше в сауна. Сигурно вторият пуловер му идваше много.

"Махайте се — мислеше той, — махайте се. — Но след това си каза: „Не, елате за подаръка!“

Сам се отпусна на едно коляно и зае по-стабилна позиция, за да компенсира по-слабата си дясна ръка.

Съзираше силуета на нападателя, очертан от светлините в коридора зад него, но не виждаше лицето му. Обаче нещо в този силует му се стори познато.

Стрелецът, който не видя Сам, изръси куп сачми. Дръпна спусъка. Празният пистолет изщрака силно в тишината на стаята. Край на амунициите.

Това променяше плана на Сам. Скочи на крака и се втурна обратно в музикалната стая, без да чака човекът да си светне и да презареди, защото сега беше моментът да го атакува. Изстреля в движение и последните четири патрона, като си пожелаваше всеки да попадне в целта. При втория или третия изстрел онзи на прага изпищя и побягна.

Сам тичаше, опипваше джобовете си с лявата ръка за още патрони, докато с дясната изтърси празните гилзи от пистолета. Когато стигна до затворената врата към тесния коридор, спря и зареди оръжието си.

Ритна вратата и погледна в коридора, където луминесцентните лампи светеха.

Беше пуст.

На пода нямаше кръв.

Дявол да го вземе! Дясната му ръка беше почти безчувствена. Усещаше, че китката му се подува под бинта, напоен с прясна кръв. С това неточно стреляне май трябваше да отиде при онзи копелдак, вежливо да го помоли да лапне дулото и тогава да стреля.

Вратите на десетте стаи бяха затворени. Онази, която водеше към музикалната стая, беше отворена и вътре светеше. Високият би могъл да е там или в една от десетте стаи за упражнения. Но където и да беше, досега навярно е презаредил и беше глупаво да го гони.

Тъкмо затваряше вратата, когато видя врага на десет метра от него.

Та това беше самият Шедак.

Пушката изгърмя.

За щастие вратата беше достатъчно дебела, за да спре куршумите.

Сам се обърна и прекоси тичешком стаята на хора, после се втурна нагоре по стълбите.

Когато достигна най-горния етаж, завари Теса и Криси да го чакат под надписа „СТЪЛБИЩЕ“.

Шедак се качваше по стъпалата.

Сам стъпи на площадката, надвеси се над перилата, погледна надолу, видя преследвача си и стреля два пъти.

Шедак пак изпищя като момче и се притисна към стената.

Сам не знаеше дали е улучил. Но със сигурност знаеше, че Шедак не е смъртно ранен, защото идваше нагоре стъпка по стъпка, притиснат към стената. А когато стигнеше до площадката, щеше да стреля срещу всеки, който се криеше горе.

Букър безшумно се оттегли към коридора. Алената светлина на надписа озари лицата на Криси и Теса… като че ги заля с червена кръв.

Разнесе се странен звук.

Хари разпозна шума. Дърпаха закачалките за дрехи по металната тръба.

Откъде са разбрали? По дяволите, дали не са го надушили тук горе? Възможно беше преобразяването да изостря сетивата им.

Звуците заглъхнаха.

Миг по-късно чу, че измъкват металната тръба, за да достигнат капака.

Фенерчето продължи да примигва и Теса трябваше да го разклаща, за да изцеди от него слабата трептяща светлина.

Бяха се озовали в нещо като химическа лаборатория с маси, покрити с черен мрамор, със стоманени мивки и високи дървени столове.

Нямаше къде да се скрият.

Провериха прозорците, но до земята имаше два етажа.

В дъното на лабораторията имаше врата, през която влязоха в малка стая, препълнена с химикали в запечатани кутии с надпис „ОПАСНО!“. Теса предполагаше, че тук има средства, които можеха да се използват като оръжие, ала нямаха време да проверят съдържанието на кутиите.

От склада с химикалите се влизаше в друга лаборатория, която, изглежда, беше по биология. Табла по анатомия висяха на една от стените. Тук също нямаше къде да се скрият.