Дийн Кунц - Полунощ

Добави, че се намират в гимназията, така че пристигащото подкрепление да знае къде да ги търси, макар да не беше сигурен, че той, Криси и Теса щяха все още да са тук, докато пристигнеха подкрепленията. Даде името си и номера на картата си от ФБР.

Това съобщение нямаше да подготви колегите му за шока, който ги очакваше в Муунлайт Къв, но поне щяха да пристигнат готови на всичко.

Написа „предавам“ но после се сети за нещо и изтри думата от екрана. Написа: „повтарям съобщението“.

Компютърът попита: „Брой на повторенията?“

Той написа: „99“. След това отново „предавам“ и натисна бутона „влизам“.

„Какви служби?“

Написа: „Всички“.

Екранът избледня. След това се появи: „Предавам“ .

В този момент всеки лазерен принтер във всеки офис на Бюрото отпечатваше първите деветдесет и девет повторения на посланието му. Дежурните служители скоро щяха да се задействат.

Почти изкрещя от радост, но имаше още толкова много да се върши. Въобще не бяха излезли от бъркотията.

Превключи на кодовото меню и избра точка „А“ — нощен оператор. Пет секунди по-късно беше във връзка с агента в централната служба във Вашингтон. На екрана просветнаха номер, кодът на оператора и името — Ан Дентон. С ирония си помисли, че използва именно висши технологии в борбата си срещу Томас Шедак, „Ню Уейв“ и проекта „Муунхок“.

Макар Ломан вече да беше престанал да се интересува от работата в полицейския участък, на всеки десет минути включваше компютъра в колата, за да проверява какво става. Очакваше Шедак от време на време да поддържа връзка с членове от състава. Ако имаше късмет да хване диалог между Шедак и останалите полицаи, би могъл да засече местоположението му.

Не оставяше компютъра включен, защото се страхуваше. Не мислеше, че ще изпие мозъка му, но се плашеше, че ако работи прекалено дълго с него, може да се изкуши да се превърне в онова, което Пениуърт и Дени се бяха превърнали.

Спря на Холиуел Роуд и тъкмо се канеше да провери дали някой разговаря, когато думата ВНИМАНИЕ се появи на екрана. Отдръпна ръката си от клавиатурата, сякаш нещо го беше ужилило.

Компютърът му каза:

„СЪН“ ИЗИСКВА ДИАЛОГ

„Сън“? Суперкомпютърът при „Ню Уейв“? Защо ли иска достъп до полицейския участък?

Преди да може полицай от друга кола да запита нещо, Ломан се намеси и написа:

ДИАЛОГ ПРИЕТ

ИЗИСКВАМ ПОЯСНЕНИЕ — отвърна „Сън“.

Ломан изписа „ДА“, което можеше да означава „ДАВАЙ“.

Построявайки въпросите си по собствената си програма, което му позволяваше да действа като страничен наблюдател, „Сън“ написа:

ВСЕ ОЩЕ ЛИ ТЕЛЕФОННИТЕ ОБАЖДАНИЯ ДО И ОТ НЕРАЗРЕШЕНИ НОМЕРА В МУУНЛАЙТ КЪВ И ИЗВЪН НЕГО СА ЗАБРАНЕНИ?

ДА.

ЗАПАЗЕНИТЕ ТЕЛЕФОННИ ЛИНИИ НА „СЪН“ ВКЛЮЧВАТ ЛИ СЕ В СПОМЕНАТАТА ЗАБРАНА? — попита компютърът от „Ню Уейв“, говорейки за себе си в трето лице.

Доста объркан, Ломан изписа:

НЕЯСНО.

Търпеливо „Сън“ му обясни, че има свои телефонни линии извън главния указател, чрез които потребителите можеха да получат достъп до всички компютри в страната.

Той знаеше за това, и написа „ДА“.

ЗАПАЗЕНИТЕ ТЕЛЕФОННИ ЛИНИИ НА „СЪН“ ВКЛЮЧВАТ ЛИ СЕ В СПОМЕНАТАТА ЗАБРАНА?

Ако обичаше компютрите като Дени, сигурно веднага би разбрал за какво става дума, но засега беше объркан. Затова изписа:

ЗАЩО? ЗАЩО ПИТАТЕ?

В МОМЕНТА Е ВКЛЮЧЕНА ИЗХОДНАТА СИСТЕМА МОДЕМ

ОТ КОГО?

САМЮЕЛ БУКЪР

Ломан би се изсмял, ако бе лишен от емоции. Агентът беше намерил изход от Муунлайт Къв и кашата беше пълна.

Преди да разпита за местоположението на Сам, в горния ляв ъгъл на екрана се появи друго име — ШЕДАК. Това означаваше, че д-р Моро на „Ню Уейв“ наблюдаваше този диалог по екрана и се намесваше. Ломан със задоволство остави своя създател и машината да си говорят.

Шедак попита за още подробности.

„Сън“ отвърна:

ДОСТЪП ДО КОДОВЕТЕ НА ФБР

Ломан можеше да си представи шока на Шедак.

Искането на господаря на зверовете се появи на екрана:

ДЕТАЙЛИ.

Това означаваше, че той искаше менюто с подробностите от „Сън“, за да се справи със ситуацията.

„Сън“ му предостави пет избора, петият от които беше „ЗАТВАРЯНЕ“ и Шедак избра него.

Момент по-късно „Сън“ обясни:

КОДОВА СИСТЕМА ФБР НЯМА ВРЪЗКА

Ломан хранеше надеждата, че Букър беше успял да предаде достатъчно информация, за да ликвидира опасността, която заплашваше града.

На екрана се появи от Шедак за „Сън“: