Дийн Кунц - Полунощ

ТЕРМИНАЛА НА БУКЪР?

ИСКАТЕ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО?

ДА.

ЦЕНТРАЛНО УЧИЛИЩЕ МУУНЛАЙТ КЪВ, КОМПЮТЪРНА ЗАЛА

Ломан беше на три минути път от гимназията.

Питаше се на какво разстояние се намира Шедак. Близо или далеч, непременно щеше да се озове там, за да попречи на Букър да провали проекта „Муунхок“.

Най-после Ломан разбра къде ще открие своя създател.

Когато Сам беше на шестата фраза от диалога си с Дентон от Вашингтон, връзката се прекъсна. Екранът потъмня.

Би искал да вярва, че е прекъснат от обичайните проблеми по линията, но знаеше, че не е така.

Стана от стола си толкова бързо, че го преобърна.

Криси подскочи от учудване, а Теса попита:

— Какво има?

— Разбрали са, че сме тук! Те идват!

Хари чу звънеца на входната врата.

Стомахът му се сви.

Звънецът пак иззвъня.

Последва дълга пауза. Знаеха, че е инвалид. Щяха да му дадат време да отвори.

Най-накрая позвъниха отново.

Погледна часовника си. Бе само 7:24. Не се успокои от факта, че го бяха оставили за най-накрая.

Последва ново позвъняване.

Мууз бясно залая.

Теса сграбчи ръката на Криси и заедно със Сам бързо напуснаха компютърната зала. Изглежда батериите на фенерчето бяха отслабнали, защото светлината намаля. Коридорите им се сториха като лабиринт, защото бягаха от смъртта.

Изминаха около двадесет метра, преди Теса да схване, че са тръгнали в грешна посока.

— Не дойдохме оттук.

— Няма значение — прошепна Сам. — Всяка врата ще ни свърши работа.

Изминаха още десет метра и се озоваха в задънен коридор.

— Оттук — рече Криси, отскубна се от Теса и зави обратно в тъмнината, откъдето дойдоха, като ги принуди да я последват.

Шедак реши, че те едва ли са влезли в гимназията през входа откъм улицата, затова заобиколи училището. Подмина металните врати, които бяха непреодолима пречка, и разгледа прозорците, търсейки счупено стъкло.

Последната врата, единствената остъклена, беше в ъгъла на сградата. Той забеляза, че липсва едно стъкло.

Паркира близо до вратата и зареди дванайсеткалибровата пушка. Кутията с патрони беше на седалката до него. Отвори я, взе четири-пет, натика ги в джобовете си, после излезе от буса и се запъти към вратата със счупеното стъкло.

Хари дочу четири приглушени удара и му се стори, че чува чупенето на стъкло.

Мууз лаеше бясно като свирепо бойно куче, не като благонравен лабрадор. Може би бе твърдо решен да защитава своя дом и господаря си.

„Недей, момче — мислеше си Хари. — Не бъди герой. Свий се в някой ъгъл и ги остави да минат, лизни ръцете им, ако те погалят, но недей…“

Кучето изквича и настъпи тишина.

„Не!“ — помисли сакатият и го обзе тъга. Беше изгубил не само кучето си, но и най-добрия си приятел.

В къщата настъпи тишина. Сега те претърсваха приземния етаж.

Мъката на Хари намаля с нарастването на гнева му. Бяха убили безобидния Мууз! Почувства как гневът зачервява лицето му. Искаше да ги избие всичките.

Взе пистолета със здравата си ръка и го постави на скута си. Известно време нямаше да го намерят, но с оръжието до себе си беше по-сигурен.

В армията беше печелил състезания по стрелба с пушка и пистолет, но това беше отдавна. Не беше стрелял близо двадесет години, откакто се беше завърнал от красивата далечна азиатска страна, където една сутрин под прекрасното й синьо небе беше осакатен за цял живот. Поддържаше пистолетите калибър 38 и 45 чисти и смазани по навик. Наученото в армията оставаше за цял живот. Сега беше доволен, че го е правил.

Нещо издрънча.

Забръмча мотор.

Асансьорът!

Точно когато настигна Криси, Сам чу сирена. Не бе до тях, но беше близо. Не можеше да каже дали патрулната кола се задава откъм гърба на училището, накъдето бяха тръгнали, или по улицата.

Очевидно и Криси не можа да определи. Спря да тича и попита:

— Накъде, Сам, накъде?

Зад тях Теса извика:

— Сам, вратата!

Отначало не разбра какво иска да му каже, след това видя да се отваря врата в дъното на коридора. Влезе някакъв човек. Сирената се чуваше все по-близо. Мъжът, който беше влязъл, сигурно беше първият от преследвачите. Беше висок над метър и осемдесет, но отдалеч изглеждаше като сянка.

Сам стреля, без да го е грижа точно какъв е този човек — всички тук бяха врагове. Но не улучи заради наранената си китка, която адски го болеше.

Когато трясъкът от пистолета на Сам заглъхна, непознатият откри огън с ловна пушка. За щастие не беше добър стрелец. Първият куршум се заби в тавана, като изби една от лампите. Той опита да компенсира ритането на пушката, като насочи дулото надолу, но този път уцели пода.