Дийн Кунц - Полунощ

Опита се да отвори прозореца. Той не се отваряше или от боята, или се беше надул от влагата. Отстъпи назад.

Вратата зад нея с трясък се отвори и нещо изръмжа.

Без да поглежда зад себе си, наведе глава, закри лицето си с ръце и скочи през прозореца. Звукът от разбито стъкло още не беше заглъхнал, когато падна върху покрива на верандата, на два метра под прозореца, и същинско чудо беше, че не се наряза. Продължаваше да се моли: «Света Богородице, Майко Божия», докато се търкаляше към края на наклонения покрив. Когато стигна ръба, се вкопчи за миг. Погледна назад към прозореца.

Нещо страховито и гротескно се задаваше към нея.

Скочи, приземи се на пътечката, жестоко натъртена. Зъбите й силно изтракаха. Одраска зле едната си ръка в бетона.

Но не остана да лежи, обзета от самосъжаление. Изправи се мигновено и преглъщайки болката си, продължи да тича.

За зла участ това не беше предният двор на свещеническия дом. Паднала беше в задния. Отдясно беше църквата «Св. Богородица». Останалата част от имота се опасваше от двуметрова стена.

Чужди погледи не проникваха тук. Ето защо ужасното «нещо» се осмеляваше да се изкатери на покрива и да я гони дори на дневна светлина.

Мярна й се мисълта да влезе в къщата и през кухнята да стигне до входната врата, но веднага се разколеба.

Искаше да изкрещи за помощ, но умората и ужасът я бяха оставили без дъх. Освен това, дори ако някой чуеше писъка й, едва ли щеше да определи откъде идва. Докато очакваше помощ отвън, щяха да я разкъсат.

Накуцвайки леко, без да губи време, Криси затича през широката ливада в задния двор. Знаеше, че не може да се покатери по двуметровата стена достатъчно бързо, за да се спаси. Огледа дърветата докато тичаше. Трябваше й дърво близо до стената. Имаше намерение да се изкатери по него, да пропълзи по клона и да скочи на алеята в съседния двор.

През ромоленето на дъждовните капки чу приглушен рев зад себе си и се осмели да погледне през рамо. Облечено само в дрипи от риза, без обувки и панталони, чудовищното «нещо», което някога се наричаше отец О’Брайан, скочи от ръба на верандата и се впусна в гонитба.

Тя забеляза подходящо дърво, но същевременно видя и една врата в югозападния ъгъл на стената. Не беше я забелязала преди, тъй като тя беше скрита зад храстите, които току-що беше отминала.

Останала без дъх, тя се завтече към вратата. Блъсна бравата и изхвърча навън. Зави наляво, не по Оушън Авеню, а към ул. «Якоби» и чак тогава се осмели да погледне зад себе си.

Нямаше никой.

На два пъти попадна в ръцете на извънземните. Знаеше, че няма да има същия късмет, ако я хванеха за трети път.

Малко преди девет часа, след по-малко от четири часа сън, Сам Букър се събуди от тихичкото подрънкване на съдове в кухнята. Седна на канапето в гостната, потърка сънените си очи, обу обувките си и препаса кобура на пистолета. После тръгна към кухнята.

Теса Локланд си тананикаше тихо, докато подреждаше тиганите, чиниите и храната на ниската полица до печката, за да сервира закуската.

— Добро утро — поздрави тя ведро, когато Сам влезе в кухнята.

— Какво му е доброто? — намръщи се Сам.

— Послушай дъжда! Дъждът винаги ме кара да се чувствам свежа.

— Мене винаги ме депресира.

— Толкова хубаво е да си на топло и сухо в кухнята, сгушен уютно и заслушан в дъжда.

Той почеса прорасналата си брада.

— Като че ли тук е малко задушно.

— Както и да е, ние още сме живи и това е добре.

— Аха.

— Господи! — Тя тресна празния тиган на печката и възмутено се обърна към него. — Всички агенти от ФБР ли са киселаци като теб?

— Аз не съм кисел.

— Ти си класически рицар на печалния образ.

— Е, не бих казал, че животът прелива от веселби.

Тя въздъхна:

— Виж какво, дори и да нямаш настроение за закуска, поне би могъл да ми помогнеш да я приготвя, нали?

— Е, добре, с какво да помогна?

— Първо, обади се по домофона на Хари, за да разбереш дали е буден. Кажи му, че закуската ще бъде готова след… хм… четирийсет минути. Палачинки, яйца и пържен бекон.

Сам натисна бутона на домофона и се обади:

— Ало, Хари?

Хари отвърна веднага. Каза им, че ще слезе при тях след половин час.

— А сега какво? — попита Сам.

— Донеси яйцата и млякото от хладилника.

Започна да приготвя закуската. Теса си тананикаше популярни песнички и обявяваше името на всяка, сякаш беше диджей и искаше да го просвети. Докато работеше и пееше, танцуваше на място и понякога щракаше с пръсти в такт с мелодията.