Дийн Кунц - Полунощ

Свещеникът изрази учудване и загриженост и на няколко пъти разпита за повече подробности, но нито за миг не престана да се храни. Всъщност се хранеше с такова огромно удоволствие, че беше забравил добрите си маниери. Криси беше изненадана и от небрежността му, и от огромния му апетит. Няколко пъти по брадичката му потичаше жълтък и когато събра смелост да му обърне внимание, той шеговито го изтри. След секунда отново се омазваше с жълтък. Не забеляза, че на земята паднаха боровинки от кифлата. Върху ризата му беше представено цялото меню — трохички от препечените филии, парченца от наденичките, курабиите и кифлите.

Наистина, мислеше си тя, отец Кастели не се е преборил с греха лакомия.

Но тя го обичаше въпреки маниерите му на масата, защото нито веднъж не се усъмни в нейния разум, нито изрази недоверие в разказа й. Слушаше с интерес и необикновена сериозност и изглеждаше истински загрижен, дори изплашен от онова, което тя му разказа.

— Виж, Криси, вече са създадени около хиляда филма за нашествия от чуждестранни светове, за враждебни същества от други планети и са написани сигурно десет хиляди книги по този въпрос. Винаги съм казвал, че мозъкът на човека не може да си представи всички възможни неща в света, сътворен от Бога. Така че, кой знае, а? Кой би могъл да каже дали не са се приземили и извънземни същества? Аз съм филмов маниак и винаги съм харесвал най-вече страшните филми, но не съм си представял, че ще попадна в един истински филм на ужасите. — Той беше искрен. Никога не я подвеждаше.

Макар отец Кастели да продължи да се храни с неутолим апетит, Криси приключи със закуската и разказа си едновременно. Тъй като кухнята беше топла, тя съхнеше бързо и само панталоните й отзад и маратонките бяха все още мокри. Почувства се достатъчно смела, за да обмисли бъдещето си, сега когато имаше нужда от помощ.

— А сега какво? Трябва да се обадим в армията, не мислите ли така, отец Кастели?

— Сигурно в армията и във флота — каза той след минута размисъл. — Май във флота по-добре се оправят с подобни работи.

— Мислите ли, че има някакъв шанс… е, някакъв шанс да си върна родителите? Същите отпреди, имам предвид.

Той остави една кифла, която току-що беше поднесъл към устата си, и се пресегна през масата, между чиниите и подносите с храна, за да хване ръката й. Пръстите му бяха леко мазни от маслото, ала тя не се отдръпна, тъй като докосването беше така успокояващо и поощряващо. Точно сега й беше нужно много успокоение.

— Ще се върнеш отново при родителите си — каза отец Кастели с много състрадание. — Гарантирам ти, че ще стане така.

Тя прехапа долната си устна в усилието да сдържи сълзите си.

— Напълно ти гарантирам, че ще стане така — повтори той.

Внезапно лицето му се изду неравномерно като балон. На места се поду, на други пулсираше на вълни, сякаш черепът му се беше превърнал в каша, сякаш снопове от червеи се извиваха и рояха под кожата му.

— Гарантирам ти.

Криси беше прекалено изплашена, за да вика. Вцепени се. Беше парализирана от страх, не успяваше да активизира мисълта си, да мигне или да поеме дъх.

Можеше да чуе как костите му пукаха, докато се цепеха, разпадаха и се моделираха отново с необикновена скорост. Плътта му издаваше отвратителен, мокър, съскащ звук, докато преливаше във новата си форма с лекотата на горещ восък.

Черепът на свещника се изду първо напред, после назад като гребен от кости. Сега лицето му не приличаше на човешко, а повече на раковидно, на насекомо с нещо от чакала, с огнени очи, пълни с омраза.

Най-сетне Криси извика буйно:

— Не! — Сърцето й биеше така силно, че я болеше при всеки удар. — Не! Вървете си! Оставете ме на мира!

Челюстите му се удължиха, после се разцепиха почти до ушите в заплашителна усмивка, очертана от двоен ред огромни остри зъби.

— Не, не!

Тя се опита да стане.

Разбра, че той все още държи лявата й ръка. Гласът му напомняше на гласовете на Тъкър и майка й, когато я дебнеха в устието на канала миналата нощ:

— …нужда, нужда… дай ми… дай ми…

Но не приличаше на преобразените й родители. Защо ли всички извънземни не си приличаха?

Отвори устата си широко и изсъска към нея. Гъста, жълта слюнка се проточи като желе между горните и долните му зъби. Нещо се раздвижи вътре в устата му — един странен език. Той подскочи към нея, като кукла на пружина от кутия-играчка, и се оказа, че излиза от уста, вътре в друга уста. Показаха се още един ред по-остри зъби, предназначени сякаш да влизат в тесни места и да захапват плячката, скрила се там.