Дийн Кунц - Полунощ

— Баща ми е трябвало да бъде техен съдия. Нямаше да ги пусне.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно сигурен.

Индианецът замълча.

— Мразя белите — повтори Томи, по-скоро с желание да угоди на индианеца, отколкото за нещо друго.

Ранингдиър отново се засмя и поглади ръката на Томи.

Към края на същото това лято Ранингдиър отиде при Томи през един жарък августовски ден и му каза строго:

— Тази нощ ще има пълнолуние, Малък вожде. Иди в двора и наблюдавай луната. Мисля, че тази нощ вече ще се появи знакът, най-важното знамение.

След като луната изгря малко след полунощ, Томи излезе навън и застана на площадката до басейна, където Ранингдиър му беше показал самоизяждащата се змия преди седем години. Той остана дълго загледан в лунния диск, докато издълженото му отражение се полюляваше върху водната повърхност. Това беше една огромна, издута, жълта луна, висяща ниско над басейна.

Скоро съдията излезе на верандата, викна Томи и той му се обади.

Съдията отиде при него до басейна.

— Какво правиш, Томас?

— Гледам за…

Точно тогава момчето видя силуета на ястреба, очертан върху луната. От години му говореха, че един ден ще го види. Беше подготвен и ето го там, замръзнал посред полета си, осветен от кръглото светило.

— Ето! — възкликна той, забравил в момента, че не трябва да се доверява на друг, освен на индианеца.

— Какво има? — попита съдията.

— Не го ли видя?

— Виждам луната.

Това, че баща му не можа да види знака само доказа на Томи, че наистина беше предопределен и само той можеше да го види. Същевременно се досети, че не трябва да се доверява на баща си и каза:

— А… една падаща звезда.

— И ти си застанал тук, за да гледаш падащи звезди?

— Всъщност те са метеори — отвърна бързо Томи. — Виж какво, днес Земята преминава през метеоритен пояс, така че ще има много.

— Откога се интересуваш от астрономия?

— Не се интересувам — сви рамене Томи. — Просто се питах как изглежда това. Май е доста скучно.

Той се извърна от басейна и се запъти към къщата. Малко след това съдията дойде при него.

На следващия ден, в сряда, момчето разказа на Ранингдиър за лунния ястреб.

— Само че той не ми направи знак. Нямам представа какво точно искат да им докажа великите духове.

Индианецът му се усмихна и дълго и мълчаливо го гледа. След това му каза:

— Малък вожде, ще разговаряме за това на обяд.

Мис Карвал имаше почивен ден в сряда и Ранингдиър и Томи останаха сами вкъщи. Те седяха един до друг на верандата. Индианецът пак беше донесъл кактусов сладкиш, а на Томи и без това друго не му се ядеше.

Момчето отдавна го ядеше само заради въздействието му и с годините това се беше превърнало в необходимост.

Скоро момчето се пренесе пак в желаното приказно поле, където цветовете бяха остри и ярки, звуците мелодични, миризмите изострени и всичко изглеждаше привлекателно и успокояващо. Двамата с индианеца разговаряха почти час и най-накрая Томи разбра, че великият дух очакваше от него да убие баща си след четири дни, в неделя сутринта.

— Тогава имам почивен ден — каза му Ранингдиър, — така че няма да съм тук да ти помогна. Но всъщност това е намерението на великия дух — иска да докажеш себе си. През следващите няколко дни ще обсъдим това заедно, тъй че когато дойде неделята, ти вече да си подготвен.

— Да — съгласи се момчето унесено. — Да. Ще го обмислим заедно.

Следобед съдията се върна от делова среща след работата си в съда. Проклинайки жегата, се качи да си вземе душ. Майката на Томи се беше прибрала преди половин час. Седеше в едно кресло в гостната стая, с крака върху нисък тапициран стол, разглеждаше списание и посръбваше аперитив. Тя едва вдигна глава, когато съдията надникна, за да съобщи, че има намерение да вземе душ.

Щом баща му се качи горе, Томи отиде в кухнята и грабна един касапски нож от шкафа до печката.

Ранингдиър беше отвън и косеше поляната.

Томи влезе в гостната, отиде при майка си и я целуна по бузата. Тя беше учудена от тази целувка, но много повече от ножа, който той заби три пъти в гърдите й. Със същия нож повтори деянието на горния етаж — заби го в стомаха на съдията, когато излизаше от банята.

Отиде в стаята си и се съблече. По обувките му нямаше кръв, по джинсите му — малко, но имаше много по ризата. След като бързо се изми в своята баня и изми всички следи от кръв, облече нови джинси и риза. Внимателно уви напоените с кръв дрехи в стара хавлиена кърпа и ги отнесе в таванската стая, като ги прикри в един ъгъл зад моряшки сандък. По-късно щеше да ги изхвърли.