Робърт МакКамън - Стингър

Очите на момчето засвяткаха от негодувание, но му се подчини.

— Ами… мотаехме се… Не сме се опитвали да бием някого — обясняваше Рубен. — Отидохме просто ей така, това е всичко. Те ни се нахвърлиха. — Той огледа другите кротали. — Убиват Пако и Хуан! Сега, докато говорим! — Усети, че въображението му се развихри като галопиращ див кон. — Може би шест или седем ренегати, а може би и повече… всичко стана така бързо.

— Война! — изкрещя Пекуин. — Ще вземем да стъпчем някой и друг ренегат!

— Казах да си затваряш устата. — Рик го хвана за яката, но дребничкото момче се изскубна и хукна към Трета улица крещейки бойния вик, за да вдигне на крак и кроталите, които живееха там. — Някой да го спре! — заповяда Рик, но Пекуин, опиянен от предвкусването на предстоящото насилие, беше по-бърз от вятъра.

— Трябва да измъкнем Пако и Хуан оттам, Рик — обади се Зарра с навит на ръката и готов за бой камшик. — Трябва да спасим братята си, човече.

— Почакай за минута. Остави ме да помисля. — Но не можеше да мисли. Кръвта му бушуваше, а пискливият глас на Пекуин проникваше през стените на всяка къща в Бордъртаун. Нямаше време да се осмислят нещата, защото вече идваха Джей Джей Мелендез, Фреди Консепсион, Диего Монтана, Тина Мулапес, както и едно червенокосо момиче, което всички познаваха като Животното.

— Тези смотаняци ще ни изпият кръвта! — Беше се появил и Съни Крауфийлд. Лицето му беше потно и жълтеникаво на светлината от верандата. — Ще отидеш ли там или не, Джурадо? — предизвикателно го попита той. Рик видя, че оня стиска парче оловна тръба и очите му святкаха, жадни за бой. Трябваше да вземе решение, а то беше повече от ясно.

— Отиваме.

Докато другите дюдюкаха и крещяха, Рик погледна Палома и Миранда, които стояха на верандата. Видя, че баба му казва НЕ, но не можа да го чуе заради врявата наоколо. Може би така беше по-добре. Миранда не бе съвсем наясно какво ставаше, но виждаше вериги и бейзболни бухалки в ръцете на прииждащите момчета и се досещаше, че сигурно беше битка между банди. Рик се пипна по джоба да провери дали Божият гняв беше на мястото си. Някои от другите вече тичаха към колите и мотоциклетите си или пък направо към другия бряг, сякаш се втурваха за някакво празненство. Рик осъзна, че тълпата беше неуправляема и че преди да настъпи новият ден, щеше да бъде пролята много кръв. Бойният зов на Пекуин за война отекваше из целия Бордъртаун.

Госпожа Алхамбра се появи от другата страна на улицата и започна да вика на Зарра да се прибере, но той нетърпеливо подкани Рик:

— Хайде да действаме!

Рик кимна, запъти се към стълбите на верандата, но после се отказа. Нямаше време да говори с баба си и сестра си. Лицето му се превърна в каменна маска. Гибел! — помисли си той и им обърна гръб. Тръгна към колата си като олицетворение на самото отмъщение.

Писъкът на Пако все още отекваше във въздуха. Той самият се гърчеше на пода и стискаше кървящия си отново нос.

Падна ми — тъкмо си мислеше Рей, когато Хуан Диегас му прасна отстрани един юмрук в главата и го отхвърли назад с такава сила, че Рей се плъзна по пода като торба с пране.

Коди се опитваше да стане. Успя да коленичи, а Хуан го хвана за яката и го издърпа нагоре. После му заби един юмрук в устата и му разцепи долната устна. Краката на Коди омекнаха. Хуан го удари отново. Пръстенът му с монограм разцепи бузата на Коди под дясното око.

— Спрете! Спрете! — викаше Кенишо, все още твърде уплашен, за да помръдне от мястото си.

Хуан отново вдигна юмрук, готов да нанесе нов удар.

— Задръж така! — На вратата стоеше заместник-шерифът Нийлънд Тийл, човек на средна възраст, с шкембе и лице на уморена невестулка. Зад него се виждаше и другият дежурен от нощната смяна — Кийт Акселрод.

Хуан само се изсмя. Насочи отново юмрука, който щеше да счупи окончателно носа на Коди.

Фарове пронизаха стъклото на витрината в Игралната зала. Чу се свистене на гуми и вой от форсиран двигател. Хуан извика:

— О, madre!

Боядисана на маскировъчни сиво-зелени петна камионетка изрева на тротоара, мина на косъм от хондата на Коди, отнесе един брояч за паркинг и връхлетя през витрината. Разнесе се оглушителен шум и навсякъде се разхвърчаха блещукащи на отразената светлина стъкълца. Заместник-шерифите хукнаха да се спасяват, а камионетката раздроби няколко от игралните машини на парчета, преди да спре. Боби Клей Клемънс скочи на секундата върху Хуан Диегас, размахвайки верига. Танка скочи иззад кормилото, изрева като разярен звяр и срита Пако в ребрата. „Време за веселба“ — крещеше Джак Дос, докато слизаше от камионетката, въоръжен с бейзболна бухалка. Марихуаната си казваше думата и той се нахвърли върху машините като бесен. Гнуси също беше там и подстрекаваше към насилие. Дейви Съмърс стоеше отгоре на камионетката и се чудеше върху кого да се нахвърли, а Майк Фрекнър си допи бирата, смачка кутията и се прицели с нея в главата на Хуан.