Робърт МакКамън - Стингър

— Не знам. — Помисли, че си е изгубил ума. — Пет-шест. Може би седем.

Мендоза се бе заел да брои парите от касата, но излезе и като видя лицето на момчето, остана с отворена уста.

Коди не се поколеба. Посегна към стената и взе един кожен колан с комплект гаечни ключове, сложи го на кръста си и го закопча.

— Върви и намери Танка, Боби Клей, Дейви, всеки, когото можеш. Действай!

Светофара кимна, събра сили и хукна послушно като войник да изпълни заповедта. Коди веднага яхна мотоциклета, чийто рев заглуши виковете на Мендоза:

— Коди! Почакай!

Коди даде газ и изчезна в тъмнината.

— По дяволите! — Мендоза изтича в офиса си и припряно набра номера на шерифа. На телефона беше един от заместниците му, поел нощната смяна — Лийлънд Тийл, и Мендоза започна да му говори, че ще има война между бандите, но Тийл пропиля ценни секунди в ровене за химикал и хартия, на която да запише информацията.

Коди натисна спирачките и спря пред Игралната зала. С ледено самообладание и пламнал поглед прекрачи прага и видя картината на поголовната сеч.

Електронните машини бяха прекатурени и хвърляха искри по пода. Рубен Хермоса риташе настървено стъклото на една от тях, а старият Кенишо се бе свил в ъгъла и стенеше „Не, моля ви, не…“. Хуан Диегас беше докопал едно от момчетата — май беше Роби Фокнър — и методично натискаше и търкаше лицето му по пода, оставяйки кървави следи. Другите деца стояха скупчени в дъното на Игралната зала.

А ето и Пако Легранде с шинирания нос. Рей Хамънд, който се беше свил под една от машините, отчаяно се мъчеше да предпази тестисите си от ритниците му. Коди чу съскащия звук, с който въздухът от дробовете излезе между зъбите на Рентгена, когато един от големите войнишки ботуши се заби в рамото му.

— Стига!

Пако спря да рита, обърна се и се ухили. Рубен Хермоса спря разрушителните си набези, а Хуан Диегас пусна Роби Фокнър, който остана да лежи и плаче.

— Ей, човече! — каза Пако и разпери ръце. — Просто имаме малко тържество.

— Тържеството свърши — каза му Коди.

Огледа се бързо. Кроталите бяха само трима. Какви бяха тези глупости, че били пет или шест? Е, може би Легранде и Диегас се брояха за двама всеки.

— Мисля, че май едва сега започва — отвърна Пако. Усмивката му замръзна и той започна бавно да се приближава, като тропаше шумно с тежките си ботуши и се приготвяше да се хвърли върху Локет.

Коди не се помръдна и го остави да наближи. Но когато Пако почти беше стигнал до него, ръката на Коди мигновено се стрелна към колана с инструменти, извади един гаечен ключ и го запрати, преди Пако да разбере какво ще последва.

Гаечният ключ уцели Пако в ключицата. Чу се силно изхрущяване. Пако изкрещя от болка и се олюля назад. Блъсна и Рубен и болезнената му гримаса се изкриви още повече. Ключът издрънча на пода.

Хуан Диегас се спусна напред така светкавично, че Коди не можа да го избегне. Кроталът го удари с глава в корема, изкара му въздуха и го отхвърли назад. Коди се просна върху играта Командос, а Хуан започна бясно да го блъска с юмруци в ребрата. Коди опита един ъперкът, но само одраска брадичката му, после заби пръсти в очите му и ги завъртя. Този път Хуан изпищя и отстъпи, като търкаше непрекъснато одрасканите си очни ябълки. Без да губи време, Коди пристъпи напред, зае позиция и го ритна в стомаха. Хуан се свлече със скимтене на земята.

Рубен Хермоса замахна, уцели Коди в челюстта и го накара да се олюлее. Следващият удар само одраска челото му. Коди вдигна ръце, отблъсна третия, после докопа Рубен за фланелката и заби юмрук в лицето му. Нанесе удара инстинктивно, но попадна точно в носа. Шурна кръв и Рубен се опита да отстъпи, но Коди се нахвърли и започна да му нанася бързи и последователни удари в лицето. Рубен се олюля, коленете му се огънаха… И тогава Пако скочи върху играта Слънчева крепост и блъсна машината върху Коди, който пое тежестта й и се просна на земята.

Рубен се разбърза на четири крака към вратата. Щом се озова навън, се изправи и хукна към Бордъртаун.

Устата на Коди се напълни с кръв. Зрението му се замъгли. Чуваше приближаването на тежките ботуши и си мислеше: „Ставай, инак с теб е свършено!“ Опита се да стане, но разбра, че беше твърде късно. Един от ботушите на Пако го удари под дясната мишница. Болката сякаш се разнесе по ребрата му из цялото тяло. Чуваше виковете на Хуан: „Стъпчи го!“ Изви се и следващия ритник попадна върху рамото му. Зрението му се проясняваше, но краката не щяха да го слушат. Вдигна очи и видя Пако, надвесен над него, готов да нанесе следващия си ритник. Представи си как оня го уцелва в брадичката, главата му се отмята назад и вратът му се прекършва като на пиле. Трябваше да се отмести, и то БЪРЗО.