Робърт МакКамън - Стингър

— Чуйте! — крещеше Рик. Той се хвърли в най-ожесточеното място на боя, опитвайки се да раздели биещите се.

Изведнъж се озова лице в лице с Коди Локет.

Костите на Коди пулсираха, тъпанчетата му напъваха до пръсване, но той си мислеше, че всичко това е от раните му. И той беше забелязал някакво оранжево сияние, но преди да успее да вдигне нагоре глава, беше налетял на Рик Джурадо. Първата му мисъл беше, че Джурадо ще носи нож и той трябва да предотврати удара му, като го нападне пръв. Вдигна гаечния ключ, за да го джасне по черепа.

Рик го хвана за китката.

— Не! — крещеше той с див поглед. — Не, чуй…

Коди заби коляно в стомаха на Рик и му изкара въздуха после освободи китката си, за да стовари оръжието си в тила му.

Дофин пищеше.

Огненото кълбо с диаметър около шейсет метра се стовари с гръм и трясък в гробището за коли на Мак Кейд, вдигайки облаци прах и части от коли във въздуха. От ударната вълна земята се надигна, по улиците на Пъкъл и Бордъртаун плъзнаха цепнатини, изхвърчаха прозорци, а Коди Локет отхвръкна назад, преди да успее да стовари ключа върху Рик. Металната ограда около автогробището на Кейд се сплеска, а някои парчета от нея литнаха нагоре като смъртоносни хвърчила. Западните прозорци на Първа тексаска банка се пръснаха, последвани след по-малко от секунда и от източните, през които на свой ред премина ударната вълна. Електронният надпис изгърмя, докато отчиташе двайсет и девет градуса в девет часа и четирийсет и девет минути.

Къщата на Хамънд потрепера, а подът подскочи. Сглобките изскърцаха от напрежението. Джеси и Том се озоваха на земята, а Роудс бе отхвърлен и залепен за стената, когато южните прозорци се пръснаха навътре и ударната вълна го връхлетя като огромна гореща тенджера.

Палома и Миранда бяха вътре в къщата и се прегърнаха здраво, когато дойде вихрушката и дъските по пода затанцуваха, а от стените започна да се вдига прах като от брашнени чували. Край тях хвърчаха стъкла, полицата на Палома с керамичните птички се счупи, а когато ударната вълна премина с тътен, и двете се озоваха на пода.

Някои от избелелите на слънцето покриви в Бордъртаун се откъснаха от къщите и се понесоха във въздуха. Кръстът на върха на Католическата църква беше грозно изкривен.

Изхвърлена от леглото си, Рут Туайли крещеше: „Но-о-о-о-ой!“, а синът й си пазеше лицето от летящите в кабинета стъкла. В параклиса ковчезите се люшкаха като люлки.

На верандата си Сардж Денисън извика: „Пощата пристига“ и изведнъж се опомни и видя, че седи сред облаци прах, тъпанчетата му звънтят и в мозъка му кънти наковалнята на Дявола. Скутър трепереше, сгушен в скута му, и Сардж нервно поглаждаше невидимата му козина на черни и бели петна.

По продължение на Коубър Роуд, както и на улица „Селесте“, пронизително пищяха алармени инсталации. Кучетата виеха, а три от светофарите на Пъкъл висяха на жиците си; четвъртият, на кръстовището на „Селесте“ с „Оукли“, се беше откъснал и разбил в паважа.

Кепенците на къщата на Кърт Локет се бяха отворили с трясък, а той лежеше в тъмнината в мокрото си от пот легло и с разширени от ужас очи слушаше как хленчат стените.

Преминаха още няколко невидими ударни вълни с все по-отслабваща сила. Всички нощни твари се изпокриха в дупките си.

Ванс се изправи. Около него се вихреха облаци прах и през тях видя как гърмяха крушките на неоновите светлини по улица „Селесте“. Повечето от електрическите лампи над гробището за коли на Кейд бяха изгърмели, а от някои все още хвърчаха искри. Каубойската му шапка беше изчезнала и той усети нещо мокро върху черепа си. Пипна си косата и видя, че пръстите му се оцветиха в алено. Сигурно от някое парче стъкло, помисли си, твърде зашеметен, за да усети каквато и да е болка. Порязването беше съвсем повърхностно, толкова, колкото да протече малко кръв. Чу как някакво момче виеше, а друго ридаеше, но останалите воюващи бяха като онемели.

Пламъците се извиха високо над автоработилницата на Кейд. Беше избухнал резервоарът с боя. Черни кълба дим се вихреха над пламнала купчина гуми, където бяха паднали и избухнали туби с бензин. Къде е пожарната? — питаше се той. Нямаше достатъчно време за доброволците дори да измъкнат маркучите. Сред огнените езици и червеното зарево Ват забеляза нещо, което беше окупирало територията на Мак Кейд.

Отстъпи ужасен назад и се подпря на патрулната кола. Лицето му беше бяло като чаршаф. Сирената на колата продължаваше да вие, но той изобщо не я чуваше. Тънка червена струйка пропълзя надолу по челото му.