Кийра Кас - Елитът

Докато обмислях положението си, нещо в мен се промени. Да, изпитвах тревога, но изпитвах и гняв.

За кого се мислеше този, че да ме командва така? Вярно, беше крал, но всъщност не беше нищо повече от най-обикновен тиранин. Незнайно защо си беше наумил, че правеше на нацията ни услуга с потисничеството си. Какво му беше хубавото на това да живееш в някой ъгъл на обществото? От къде на къде за всеки в Илеа съществуваха граници, но не и за него?

Замислих се как Максън бе укрил Марли в подземната кухня. И бях спокойна, че дори да не се задържах дълго в двореца, поне той щеше да е по-добър крал от баща си. Максън беше способен да изпитва състрадание.

Постоях на едно място, дишайки бавно, и когато се почувствах на себе си, продължих напред по коридора.

Влязох в стаята си и се спуснах към бутона, с който виках прислужничките си. Ан, Мери и Луси се притекоха с неочаквана скорост, задъхани от тичане.

— Госпожице? — възкликна Ан. — Да не би да се е случило нещо лошо?

Аз се усмихнах.

— Не, освен ако не смятате за лоша случка факта, че оставам.

— Наистина ли? — изпищя Луси.

— Съвсем.

— Но как? — удиви се Ан. — Нали казахте…

— Знам, знам. Трудно е за обяснение. Мога да спомена единствено, че получих втори шанс. Максън ми е скъп и възнамерявам да се боря за него.

— Колко романтично само! — възкликна Мери, а Луси запляска с ръце.

— По-кротко! — скастри ги строго Ан. Очаквах и тя да се развълнува, затова ме изненада с внезапната си сериозност. — За да е сигурна победата и, ни трябва план. — По устните и заигра дяволита усмивчица, а аз се ухилих до уши. Никога през живота си не бях срещала по-организиран колектив. С момичета като тях на моя страна, просто нямаше как да загубя.

$id = 7705

$source = Моята библиотека

Издание:

Кийра Кас. Елитът

Английска. Първо издание

ИК „Егмонт България“, София, 2013

Редактор: Ваня Петкова

Коректор: Ваня Петкова

ISBN: 978-954-27-1208-4