Кийра Кас - Елитът

— Не искам да се задържам повече — настоях. — И бездруго раздялата ми е трудна. Просто искам и трите да знаете колко съм ви благодарна за всичко. Не само за чистия ми и спретнат външен вид, но и за времето, което прекарахте с мен, както и за неуморните ви грижи. Никога няма да ви забравя.

— И ние винаги ще ви помним, госпожице — обеща Ан.

Аз кимнах и си повях с ръка.

— Добре, добре, достатъчно сълзи пролях за един ден. Ще ви помоля да съобщите на шофьора, че слизам ей сега. Имам още малко работа.

— Разбира се, госпожице.

— Все още ли е непристойно да се прегръщаме? — попита Мери, прехвърляйки погледа си от мен към Ан.

— Кого го интересува? — каза тя и трите се скупчиха край мен за последно.

— Да се грижите за себе си.

— И вие, госпожице — каза Мери.

— Още от самото начало си бяхте дама — добави Ан.

Двете отстъпиха настрани, но Луси не се откачи от мен.

— Благодаря ви — промълви задъхано и веднага разбрах, че плаче. — Много ще ми липсвате.

— И ти на мен.

Откъсна се от мен и трите вкупом се запътиха към вратата. Спряха се за един последен реверанс, а аз им помахах, докато прекрачвах прага на стаята си.

Толкова пъти през изминалите няколко седмици ми се беше приисквало да си тръгна. Но сега, когато моментът най-накрая беше настъпил, мисълта да напусна двореца ме ужасяваше. Излязох на балкона. Плъзнах поглед из градината, спирайки на пейката, където се бяхме запознали с Максън. Не знам защо, но имах подозрения, че ще го открия там.

Оказаха се лъжовни. Максън си имаше по-важна работа от това да седи по пейките и да си мисли за мен. Докоснах гривничката на китката си. Щеше да мисли за мен, поне от време на време, а това ми носеше утеха. Независимо от всичко останало, спомените бяха истински.

Отстъпих назад, затворих вратата след себе си и излязох в коридора. Крачех бавно, попивайки красотата на двореца за последен път, макар и обичайният му разкош да беше леко помрачен от изпочупените огледала и пукнатите рамки на картините.

Спомних си как бях слязла по същото това величествено стълбище през първия ден от пристигането ми, обзета едновременно от смут и благодарност, придружена от още толкова много момичета.

Като стигнах входната порта, поспрях за момент. До такава степен бях свикнала да живея зад масивните и дървени крила, че почти не смеех да мина през тях.

Поех си дълбока глътка въздух и посегнах към дръжката.

— Америка?

Обърнах се. Максън стоеше в другия край на коридора.

— Здравей — отвърнах тромаво. Не бях очаквала, че някога ще го зърна отново.

Той ме доближи с бърза крачка.

— Изглеждаш абсолютно ослепително.

— Благодаря. — Докоснах плата на роклята си.

Помежду ни настана миг мълчание, докато се взирахме един в друг. Може би точно такъв беше смисълът на срещата ни: последен шанс да се погледаме.

Внезапно Максън се прокашля, спомняйки си същинския й смисъл.

— Говорих с баща ми.

— Така ли?

— Да. Стори ми се щастлив, че не съм загинал при снощното нападение. Както сама се досещаш, продължаването на кралската кръвна линия е от изключителна важност за него. Обясних му, че бях на косъм да умра заради избухливия му характер и приписах на теб заслугата за намирането на скривалище.

— Но аз не…

— Знам. Но не е нужно и той да знае.

Аз се усмихнах.

— После го уведомих, че съм ти дал урок за непокорното поведение. И по този въпрос не е необходимо да знае истината, но при добро желание би могла да се държиш, сякаш си получила назиданието си.

Не разбирах защо ми е да се преструвам, при положение, че съвсем скоро щях да съм в другия край на страната, но все пак кимнах.

— Тъй като, доколкото той е осведомен, дължа живота си на теб, стигна до заключение, че желанието ми да те задържа тук е оправдано, поне до известна степен, но само при условие, че спазваш поведение и си знаеш мястото.

Ококорих се насреща му, като не бях съвсем убедена, че го разбирах правилно.

— Реално погледнато, най-справедливо е да освободя Натали. Не е скроена за подобен живот, а и точно сега, когато семейството й е в траур, мястото й е у дома. Вече го обсъдихме с нея.

Аз продължавах да немея.

— Да ти обясня ли какво следва?

— Моля?

Максън се пресегна да вземе ръката ми.

— Ще останеш в двореца като участничка в Избора и в съревнованието, но ще има и някои промени. По всяка вероятност баща ми ще се държи грубо с теб и ще прави всичко по силите си да те изхвърли от играта. Смятам, че има как да му се противопоставим, но това ще отнеме време. Знаеш колко е безкомпромисен. Ще трябва да се подготвиш психически.