Кийра Кас - Елитът

Отдъхнах си с облекчението, че я намирах жива, но и не смеех да си помисля какво я караше да плаче. Събрах сили и прекрачих прага.

Със зачервени лица и подпухнали очи Мери и Ан събираха парчетата стъкло от вратите към балкона ми. Видях как Мери спря с метлата в ръка и издиша в опит да успокои нервите си. В единия ъгъл на стаята Луси ридаеше, опряла лице о гърдите на Аспен.

— Шшш — утешаваше я той. — Ще я намерят, сигурен съм.

Такъв камък ми падна от сърцето, че избухнах в сълзи.

— Добре сте. Всички сте добре.

Аспен въздъхна шумно и мускулестите му рамене се отпуснаха видимо.

— Госпожице? — възкликна Луси. Само след секунда вече препускаше към мен. Мери и Ан също се спуснаха и се хвърлиха отгоре ми.

— О, колко непристойно — самообвини се Ан, прегръщайки ме.

— За бога, спри се за малко — охули я Мери.

Всички бяхме толкова щастливи да се видим живи и здрави, че прихнахме в дружен смях.

Зад тях Аспен стоеше на място и ме гледаше с кротка усмивка, видимо благодарен, че отново бях пред него.

— Къде се загубихте? Търсиха ви навсякъде. — Мери ме придърпа до леглото и ме сложи да седна, макар че и по него цареше хаос, завивките бяха раздрани, възглавниците — разпорени с ножове и обсипани с пух.

— В едно от скривалищата, които бяха пропуснали да проверят. Максън също е добре — обясних аз.

— Слава богу — каза Ан.

— Той спаси живота ми. Тъкмо се бях запътила към градината, когато ни нападнаха. Ако ме бяха спипали навън…

— О, госпожице — проплака Мери.

— Не се тревожете — каза Ан. — Ще спретнем стаята за нула време, а и сме ви подготвили приказна рокля. Освен това може…

— Няма да е необходимо. Днес се прибирам вкъщи. Ще облека нещо ежедневно и след няколко часа си тръгвам.

— Какво? — учуди се Мери. — Но защо?

Свих рамене.

— Просто нещата не потръгнаха. — Вдигнах поглед към Аспен, но изражението му беше неразгадаемо. Виждах единствено облекчение, задето се бях върнала невредима.

— Наистина вярвах, че вие ще спечелите — каза Луси. — Още от самото начало. А след всичко, което казахте снощи… Просто не мога да повярвам, че се прибирате у дома.

— Много мило от твоя страна, но всичко ще е наред. От тук нататък ще ви помоля да помагате с каквото можете на Крис. Заради мен.

— Разбира се — каза Ан.

— За вас — винаги — подкрепи я Мери.

Аспен се прокашля дискретно.

— Дами, бихте ли ми отстъпили лейди Америка за момент. Щом ще напуска двореца днес, трябва да я запозная с някои мерки за сигурност. Не я опазихме толкова време само за да пострада точно сега. Ан, би ли и донесла чисти кърпи и други подобни неща. Все пак трябва да се завърне вкъщи като истинска дама. Мери, ако мога да те помоля за някаква храна? — И двете кимнаха. — А ти, Луси, може би имаш нужда от малко почивка?

— Не! — възрази тя и изопна рамене. — Готова съм да помогна.

Аспен се усмихна.

— Прекрасно.

— Луси, отиди в шивашкото ателие да довършиш роклята. След малко ще дойдем да ти помогнем. Не ме интересува кой какво казва, лейди Америка. Ще си тръгнете със стил — заяви ми Ан.

— Слушам, мадам — отвърнах аз и трите излязоха от стаята, затваряйки вратата след себе си.

Аспен дойде до мен, а аз станах от леглото, за да го погледна в очите.

— Мислех те за мъртва. Мислех, че съм те загубил.

— Не и днес — казах аз с вяла с усмивка. Сега, когато се уверявах колко тежка беше ситуацията, можех да запазя самообладание единствено с малко чувство за хумор.

— Получих писмото ти. Не е за вярване, че не си ми разказала за дневника.

— Нямаше как.

Той скъси разстоянието помежду ни и погали косата ми.

— Мер, щом не си успяла да го покажеш дори на мен, май не беше особено добра идея да го показваш пред цялата страна. И тази работа с кастите… Загубила си си ума, нали знаеш?

— О, знам, и още как. — Забих поглед в земята, припомняйки си цялата лудост от предишния ден.

— Значи, Максън те е дисквалифицирал заради това?

Въздъхнах.

— Не съвсем. Кралят настоя да си тръгна. Ей сега да ми предложи брак Максън, ще е напразно. Щом кралят казва „не“, отпадам и точка.

— О! — отвърна простичко той. — Ще ми е странно в двореца без теб.

— Знам — въздъхнах аз.

— Ще ти пиша писма — побърза да ми обещае. — И ще ти изпращам пари, ако имаш нужда. Имам предостатъчно. Можем да се оженим веднага щом се върна у дома. Знам, че ще мине известно време, но…

— Аспен — прекъснах го аз. Нямах представа как да му обясня, че в момента сърцето ми беше разбито. — Имам нужда от малко спокойствие, дано ме разбереш. Трябва ми време да се възстановя след всичко това.