Илса Бик - Сенки

„Какво?“ — помисли си тя смаяно.

Преди да заживее в Рул, Лена често се бе изкушавала да тегли куршума на Кръшьр Карл. Пастрокьт ѝ беше запален ловджия; това важеше за повечето амиши. Проблемът беше, че Кръшьр Карл не разполагаше с пистолет, а ловджийските пушки и винтовките му бяха прекалено дълги. Нещо по-лошо, пастрокьт ѝ ги държеше в един заключващ се с катинар шкаф, от който единствен той имаше ключове. (Така че, когато шансът ѝ се усмихна преди една година, тя бе използвала нож. И той бе свършил работа.)

Но сега — в стаята на Джес — тя кокореше смаяно очи, докато се опитваше да осмисли това, което виждаше, тъй като предметът, който лежеше на пода, изглеждаше някак не намясто и все пак беше тук — заоблен, валчест и истински като кучешко лайно.

Ловен патрон.

Патронът беше покрит с лъскав месинг, а от двете страни на черната гилза бяха отпечатани думи и цифри: HD ULTIMATE HOME DEFENSE 1250 — 1 ¼ 2 X 4. A с пo-изискани букви: РЕМИНГТЪН.

Джес имаше пистолет? Това беше изненадващо откритие. Тя огледа набързо пода на дрешника. Обувки и столче със стъпенки.

Със сигурност имаше нешо на горния рафт, помисли си Лена. Тя се озърна нагоре и забеляза две спретнати редици с кутии, след което погледът ѝ застина върху черния край на ватирана материя, който висеше от рафта.

Столчето със стъпенките я улесни доста и Лена веднага установи, че кутията на пистолета беше празна. Наблизо се виждаше и отворена картонена кутия с муниции. Вътре имаше гнезда за отделните патрони и тя преброи общо десет такива вдлъбнатини. В кутията имаше само три патрона. Като се добавеше и този на пода, пистолетът беше зареден за шест изстрела. С това сметката излизаше. Кръшьр Карл имаше навика да превръща зареждането в представление: пет в пълнителя и един в цевта. Джес сигурно бе бързала, защото, ровейки припряно в кутията, бе изпуснала един от патроните, а после не си бе направила труд да го вдигне.

Имаше още нещо на рафта, чак в дъното: четвъртит черен несесер.

Лена дълго се взира в предмета. Незабавно се досети какво е това и къде го е виждала. Несесерът беше на Алекс и мястото му беше в стаята ѝ, на бюрото, където тя винаги го държеше. Лена нямаше никаква представа какво се крие вътре, но знаеше, че не е редно да е тук, в стаята на Джес. Изобщо не беше редно.

„Какво по дя…“

Висок пронизителен писък разсече въздуха. Момичето се сепна и едва не падна от столчето, когато Тори — защото това наистина беше Тори — изкрещя отново, тогава Лена слезе припряно по стъпенките, мушна патрона в горнището на анцуга си и се втурна в банята на Джес.

„Става все по-откачено. — Тя грабна цял куп хавлиени кърпи и яркооранжебия комплект за първа помощ и изскочи от стаята на Джес. — Първо Крис, а сега и Джес, ами Алекс — тя къде е? Защо несесерът ѝ е в стаята на Джес? И защо на самата Джес ѝ е притрябвал пистолет?“ Тя влетя в кухнята с препускащо в гърдите сърце и веднага се закова на място, а когато се огледа по-внимателно, зяпна от изненада.

Джес лежеше отпусната в ръцете на Нейтън, а косата ѝ се стелеше на сиви вълни, които се спускаха чак до пода. От лицето на старицата течеше кръв, образувайки на гърдите ѝ широко червено петно. Видът ѝ беше ужасен. Изглеждаше така, сякаш е мъртва.

- Господи, какво се е случило? — попита потресена Лена. — Кой го е направил?

- Алекс. — Лицето на Нейтън беше като изсечено от гранит.

- Алекс ли? — възкликна Лена. — Но защо?

- Нямам време за приказки — отвърна Нейтън и кимна на Джон. — Ела да ми помогнеш. А ти, Сара, донеси един пропанов нагревател да затоплим бързо това помещение.

- Ами Кинкейд? — изкрещя Лена, ала Нейтън не ѝ обърна внимание. Докато Сара минаваше покрай нея, тя дръпна ръката ѝ. — Това са пълни глупости. Отивам да извикам доктора.

- Не — отсече Сара и освободи ръката си. — Никъде няма да ходиш.

- Защо не? — отвърна тя и се спусна между Призрак и кучето на Нейтън. Двете животни изръмжаха, разкривайки зъби, и навели ниско глави, отстъпиха колебливо настрани, щом Лена остави товара си на кухненската маса. — Нима смяташ, че е възможно? Нима вярваш, че Алекс е способна да стори това на една старица?

- Може би — изпуфтя Сара, като отстъпваше заднешком от кухненския килер, понесла един пропанов нагревател. — Джес е костелив орех, а и ти също причини доста неприятности, когато избяга.

Лицето на Лена пламна.

- Това е различно. Онзи шип беше стражар, мъж.

- Все пак мога да го повярвам. Мисля, че Алекс е способна на всичко. Недей да забравяш, че е убила Променен.