Илса Бик - Сенки

Старата Йегърова мина беше също толкова древна — затворена от десетилетия и с отрязан достъп, за да държи любопитните настрана. И, разбира се, това я превръщаше в истински магнит за децата. Малко след като стана заместник-шериф, Питър най-сетне обяви мината за коварен смъртоносен капан, каквато всъщност беше. Но когато самият той беше дете, мината го привличаше неудържимо — за него тя беше един фантастичен, забранен лабиринт от рушащи се криволичещи галерии, мрачни и тайнствени като римска катакомба. Всъщност можеше да умре при срутването на някоя галерия; само една погрешна стъпка и можеше да пропадне в скрита аварийна шахта или взривен отвор и да се разбие на скалите отдолу като пълен с кръв балон или, което беше по-лошо, да си счупи крака и да умре от бавна и мъчителна смърт; а при определени обстоятелства галерията можеше да се наводни само за няколко минути — по-бързо, отколкото би могло да тича едно дете; освен това човек би могъл да изгуби съзнание при проникването на блатни газове и да се задуши, без изобщо да разбере какво го е сполетяло. Всички тези опасности правеха преживяването още по-вълнуващо. Питър бе прекарал много време там заедно с приятели, а после и с приятелки, с които изследваше галериите, купоняс- ваше, пушеше и пиеше. Правеше секс. Имаше най-различни интересни неща, които човек би могъл да прави в тъмното. Всяко дете в околността знаеше за мината, което, замисли се той сега, обясняваше страшно много неща.

- Не, справихме се добре — рече на Тайлър, но всъщност беше разтревожен. Добре“ в случая означаваше „недостатъчно да държим хората в подчинение“.

От четири фургона бяха натоварили само два. Единият се олюляваше под тежестта на стотина килограма наплискано с бензин сено — вероятно чиста загуба, но все пак Питър таеше надежди, че ще успеят да спасят нещичко от вътрешността на всяка бала — и четири блеещи овце. Другият фургон беше задръстен с богат асортимент бутилки с пропан, две-три сигнални ракети, консервирани зеленчуци, пакети брашно и зрял фасул, бутилки с олио. Спасили бяха и известно количество долнопробни остатъци от едно спретнато поселище на хмонги 1 в покрайнините на Клам Лейк, щата Уисконсин: консерви и буркани, на чиито етикети бяха изписани имената на такива противни неща, които дори не знаеше, че минават за храна.

Проблемът беше в това, че се нуждаеше от съдействието на останалите колонии. Рул беше едно на ръка. Но ако не успееше да достави провизии на тези изолирани общности, твърде малки по размер, за да образуват истински селища, но достатъчно многобройни, за да им носят полза, в такъв случай те нямаше да изпълнят своя дял от уговорката. И тогава какво? Лоши последствия за всички.

- Може би си прав. — Тайлър се поколеба и додаде: — Знаеш ли, онази старица просто не ми излиза от ума. Постоянно сънувам огъня и животните, сънувам как пищят и тогава тя… тогава тя взима пистолета и…

- Никой не я е карал да захапва дулото на пистолета.

- Но ние убихме мъжа ѝ.

- Стига. — Ядосан, Питър дръпна юздите прекалено силно. Утопия изпръхтя учудено, след което се подхлъзна, стъпвайки на лед. Пътеката на мъртвеца бе стръмна като писта за ски скокове, но беше също и пряка скоростна десеткилометрова отсечка, водеща право към Рул. Ако имаше право на избор, за нищо на света не би минал оттук. И все пак не без основания вярваше, че Променените вече са се изпокрили в леговищата си за през деня, пък и изобщо не му се нравеше видът на това оловносиньо небе и мирисът на синкава стомана. Бурята, която ги пъдеше и сподиряше, откакто бяха напуснали Уисконсин, със сигурност щеше да се разрази. — Старецът стреля пръв, така че не ни остави друг избор. Не говорим за висша математика.

- Но ние им взехме почти всичко — възрази Тайлър.

- Кой казва, че животът е справедлив? — отвърна Питър. На кръста му беше затъкнат прикладът на един „Пустинен орел“ 2. Измъкнал го беше от един тип, когото намериха проснат на стъпалата на кемпер на фирмата „Уинибейго“. Всъщност Питър можеше само да предполага, че тялото е принадлежало на мъж. Обезглавено, без един крак и с липсваща лява ръка, останали бяха само сухожилия и кожа, провиснала като надиплената кора на бреза. Оръжието обаче си го биваше, създадено да троши кости, ако съдеше по дупките на изходните рани в телата на двете деца, проснати наблизо. Децата бяха непокътнати; мършоядите не докасваха телата на Променените. В крайна сметка Питър прибра орела и няколко калъпа амуниции, които намери скрити в караваната. — Трябва да избираме: или ние, или те. Съжалявам за старицата и за хората, които е трябвало да застрелям, но разбери, че нося отговорност. Взимам от тях, за да нахраня теб.