Илса Бик - Сенки

Питър разбра незабавно какво става, тъй като звукът беше бавен в сравнение с високата скорост на куршума.

- Питър! — Гласът беше на Уелър и идваше от хълма някъде зад него. — Стрелци! Ставай, ставай !

Питър се завъртя с разкъсвано от болка тяло и запъна ръце и крака в снега. „Тайлър… Тайлър беше хвърлен; но къде е сега, къде е детето?“ Питър хвърли трескав поглед през рамо и зърна коня на момчето на около осемнайсет метра по-нататък. Един-единствен поглед беше достатъчен. Животното беше напълно неподвижно и съвсем мъртво, с шия, извита под такъв ъгъл, че опулените очи на коня се взираха нагоре към хълма и право в него. От Тайлър нямаше и следа.

Снегът от дясната му страна избухна. Посипаха се ледени късчета, остри като счупено стъкло, и защипаха бузите му. Отекнаха още няколко спорадични потраквания, последвани от тихото свистене на прелитащите наблизо куршуми. Снегът изригна отново, след което се чу трак и фшшшшт . Той забеляза ъгъла, под който куршумът се заби в снега, и веднага се ориентира за местоположението на стрелците.

„Горе, вляво, стрелят с насочени надолу дула. Но защо съм още жив? Би трябвало да съм мъртъв.“

- Питър! — извика отново Уелър, който се намираше до третия фургон и някак успяваше да остане неподвижен върху пристъпващия нервно пъстър кон.

От конете се изсипаха мъже, озовавайки се сред неспокойната глъчка от лаещи кучета и отсеченото трополене на конски копита. — Питър, идвам да…

- Стой, не се приближавай! — Питър описа нетърпелив жест с ръка. — Те са отляво, горе на хълма! Всички да се прикрият зад фургоните!

Трак ! И тогава, почти мигновено, един от конете, теглещи първия и най-близък фургон, издаде звук, напомнящ женски писък. Миг по-късно животното се отпусна мъртво, преди дори да се е строполило на леда. Тежестта на поваленото животно повлече другия кон, който полетя напред, докато коларят трескаво се опитваше да го удържи.

Именно в този миг Питър забеляза бодливата тел, опъната напреко на пътя на точно изчислена височина.

„Засада. Но как са разбрали? Нали реших да минем оттук едва преди пет часа, когато изпратих вестоносеца Ланг напред.“

Надавайки силен рев, конят се опита да отстъпи назад, въпреки че бодливата тел бе разкъсала плътта му. Още едно трак . Коларят разпери ръце в комичен жест на изненада и рухна на земята, но тогава конят най-сетне се паникьоса и заотстъпва назад, удряйки с копита, които разцепиха черепа на мъжа като пъпеш. Отекна поредица от силни пропуквания, сякаш от трошащи се кости, и тогава тегличът се разпадна. Веднага след това фургонът загромоли по леда сред дъжд от искри — право към него се носеха четиристотин и петдесет килограма ревящ метал и скърцаща дървесина.

Питър отскочи наляво. В тила си усети налягане и силата на струята въздух, когато фургонът профуча покрай него. Рухвайки на пътя, той преви гръб над образуваните в леда коловози. „Трябва да се махна, да се махна, да се махна, хайде , ставай!“ Той забърза нагоре по Пътеката на мъртвеца, както си беше на ръце и колене, а ботушите му се пързаляха върху леда и кръвта на конете.

Утопия беше още жива, ала вече не пореше въздуха с копита. Окото ѝ, което се виждаше от тази страна, се завъртя, следвайки всяко негово движение. Приближавайки се към нея, той усети сладникавия мирис на коня, примесен с металическия дъх на кръвта ѝ. Кракът ѝ беше раздробен, а кожата висеше на ивици там, където костта беше пробила навън. Щом той се прислони в закътаната пролука, образувана от стомаха ѝ, конят простена и се опита да се претърколи на крака.

- Кротко. — Той извади орела и опря дулото в ухото на коня. — Съжалявам, скъпа — додаде той и натисна спусъка.

- Питър?

- Добре съм! — Примигайки, за да пропъди сълзите и финия дъжд от кръвта на Утопия, Питър изви поглед към хората си. Оцелелите фургони бяха събрани в груб полукръг и засега мъжете разполагаха със сигурно прикритие. Питър преброи още пет повалени коня и поне толкова мъже. Наоколо кънтеше гърленият лай на гърмящи пушки, докато хората му даваха отпор, но Питър знаеше, че врагът ги превъзхожда по численост и по въоръжение. Сякаш в подкрепа на убеждението си, той видя как главата на сиво-бежовия помияр, свил се под един от фургоните, внезапно избухва. Онова, което остана от него, рухна на земята с конвулсивно треперещи крайници и кървав фонтан, извиращ от прясната рана на врата му.

Питър усети прилив на ярост. Да стрелят по хората и дори по конете, беше едно на ръка, но убийството на това нещастно псе беше чиста подигравка. Все едно да покажеш на някого среден пръст. Също като онази побъркана жена, която подпали хамбара си и после…