Илса Бик - Сенки

- Добре. — Не обичаше животните, но тъй като навремето фермата на Кръшър Карл беше пълна с добитък, тя знаеше какво прави. Лена улови с ръка поводите на коня и взе да каканиже врели-некипели: — Добро момче, добро момче си ми ти — но в същото време си мислеше: „Тори беше права. Наистина са намерили Пощаден в околностите на Орен. Довели са момчето тук“.

Чу се някакъв грак, последван от съскане, а после и от поредица механични потраквания. Този внезапен шум накара Нощ да извърти неочаквано задница и тогава неспокойната Дейзи започна отново да лае.

- Млъкни, Дейзи! — Лена се бореше с големия кървавочервен жребец, докато голдън ретривърьт подскачаше в краката ѝ и не спираше да джафка. — Какъв е този звук?

- Изпратих съобщение — отвърна Грег, развързвайки едната от дисагите.

- Ама вие не си ли говорите? — попита тя, след което перна ръмжащото куче. — Престани .

- Не, използваме морзовата азбука. Така се пестят батериите, пък и разполагаме с доста добър обхват от около сто и трийсет-четирийсет километра. Сто и шейсет през нощта. — Грег отстъпи предпазливо назад, когато Нощ и един дребен червеникавокафяв скопен кон сблъскаха задници. — Би ли хванала скопеца? Ще вземе да ме ритне.

- Кротко, момче — рече тя и подхвана оглавника на коня. Животното приведе глава, след което изпръхтя и заудря с копита. — Хайде, успокой… — Думите замряха на езика ѝ.

- Лена? — Грег я погледна над седлото на Нощ. — Добре ли си?

- Да, добре съм — отвърна тя. Отговорът ѝ прозвуча сковано, почти нереално, точно както се чувстваше в момента, тъй като онова, което видя на седлото на Нейтън, някак не се връзваше.

Знаеше, че Джон бе яздил петнистосивия кон, а кестенявата беше на Джес. Пушката на Джон все още лежеше в канията на седлото. Оръжието на Крие беше прибрано в кания на хълбока на коня, с насочена надолу цев и приклад на нивото на ребрата. Кестенявата кобила на Джес нямаше кания за оръжие.

Но червеникавокафявият скопец, който беше на Нейтън, имаше: къса кожена тръба с месингови катарами. В канията имаше пушка помпа, по чийто приклад личеше голямо количество засъхнала кръв. Коса също. Част от космите бяха дълги и сиви, което отговаряше на твърдението, че Алекс е фраснала Джес достатъчно силно, за да разбие лицето ѝ. Само че там личеше и лепкав сноп по-къса наситеночерна коса.

Косата на Крис беше черна. Освен това той имаше рана на главата си.

„Но Джон каза, че Нощ го е ритнал.“ Тя плъзна поглед към копитата на Нощ. Чисти като сълза. Разбира се, снегът може да е отмил кръвта и косата. Но нямаше обяснение за пушката, а нали беше намерила онзи патрон. Оръжието на Джес ли беше? Да, имаше такава вероятност и в такъв случай историята за злополуката с Крис, която Нейтън и стражарите разправяха, бе лъжа. Но защо им беше да лъжат?

- Имам отговор — обяви Грег. Маслиновозеленото уоки-токи беше правоъгълно и обемисто, с тънка гъвкава антена. Навирил глава, Грег се заслуша за момент в поредицата потраквания и накрая зяпна от изумление: — По дяволите .

- Какво? — В този миг една врата се затръшна и тя забеляза Нейтън и Джон, които изтрополиха бързо по стълбите и хукнаха презглава към конете. Джон също бе извадил радиостанцията си. Стомахът ѝ се сви от ужас. — Какво има, Грег?

- Питър. — Лицето на Грег беше бяло като платно. — Става дума за Питър .

- И сега какво? Това беше пълен провал — каза Тайльр, докато конят му вървеше със ситни крачки по заледената бразда в снега.

Детето твърдеше, че е на четиринайсет, но Питър подозираше, че лъже. Но момчето проявяваше издръжливост и това беше щастлива случайност. Болшинството от хората на Питър бяха грохнали старчоци, които умееха да ловуват и познаваха оръжията си, но това беше всичко. Само двамина от тях, Ланг и Уелър, които се бяха добрали до Рул една седмица, след като светът рухна, имаха боен опит. Още една щастлива случайност. И двамата мъже бяха прошарени ветерани от Виетнам, служили в една и съща част. Научил това, Питър веднага им даде убежище. Ланг беше от Уисконсин, а Уелър, който беше родом от Мичиган, навремето бе работил в старата желязна мина южно от Рул. Разбира се, мината бе работила много преди Питър да се роди, и освен това Уелър беше на възрастта на дядо му, с други думи, стар като света. Въпреки това Ланг и Уелър бяха свестни мъже, които не само познаваха оръжията, но и разбираха от военна тактика. В такива времена хора като тях струваха повече от злато.